на живо

След "Рейнджърс" - "Селтик": Враждата, за която не съществува нищо свято

Равенството запази статуквото на върха в Шотландия

След "Рейнджърс" - "Селтик": Враждата, за която не съществува нищо свято

Ако решите да посетите стадион "Айброкс" на ъгъла на централната трибуна и "Копланд стенд", ще откриете паметник, който би трогнал сърцата и на най-коравосърдечните.

Той е посветен на жертвите на 3 трагедии, разиграли се в дома на "Рейнджърс" - сриването на цяла трибуна по време на двубой между Шотландия и Англия, както и трагедиите на Стълбище 13 през 1961 и 1971 г.

Общо 93 души губят живота си в тях, като последната по хронология се разиграва на 2 януари - денят на първото за 2023 г. "Олд Фърм" дерби.

Паметта на жертвите бе почетена със специална възпоменателна церемония с участието на гайдар, а паметникът бе отрупан с цветя.

За съжаление 700-е фена на "Селтик" (толкова са заради ограниченията, за които се договориха наскоро двата клуба) показаха, че за тях човешкият живот остава на заден план за сметка на голямото съперничество.

По време на едноминутното мълчание от гостуващия сектор се чуваха смехове и нелицеприятни подмятания, които впоследствие бяха бурно освиркани. Още преди няколко месеца те демонстрираха същото отношение и към смъртта на кралица Елизабет II, когато използвайки мелодията от песента Give It Up на KC and The Sunshine band пееха Lizzie's in the box (в превод от български - "Лизи в ковчег").

Те правиха това и след последния съдийски сигнал на "Айброкс", съзнавайки, че дразнят съперника си, който пък продаваше фенартикули с нейния лик, а сред феновете имаше и знамена с изображение на Крал Чарлс. По ирония на съдбата при следващото си домакинство "Селтик" ще почете паметта на бившия си играч Франк Макгарви, починал в навечерието на дербито, което още повече акцентира върху тяхната селективност.

Самият мач се превърна в истинско влакче на ужасите за двете половини на Глазгоу, които се люшкаха между неподлежаща на описание еуфория и тотално отчаяние. Попаденията на японската връзка Дейзън Маеда-Киого Фурукаши бяха едни от малкото поводи за радост на гостите, които макар и да владееха повече топката често допускаха опасности пред вратата.

Изравнителният гол на Райън Кент бе посрещнат с придаването на рефрен от една от най-известните песни на Joy division, но вместо любовта Кент е този, който разкъсва съперника на части. Двата прегледа на ВАР за потенциална дузпа напрегнаха феновете на "Джърс", но излизането им напред с резултата след точно изпълнената дузпа на Джеймс Тавърниър, буквално щеше да срути отново "Айброкс".

Равенството запази статуквото на върха, но почерка на мениджъра на "Рейнджърс" и бивш помощник на Стивън Джерард - Майкъл Бийл, започва да си личи. Колебанията на "Селтик" могат да се обяснят както с лошото състояние на основни фигури (Йосип Юранович започна срещата от пейката), така и с факта, че привлечените нови играчи тепърва ще се напасват (канадският национал Алистър Джонсън направи официален дебют, който по всеобщото мнение бе добър).

Отвъд емоциите и чисто спортно-техническия анализ "Селтик" и "Рейнджърс" за пореден път доказаха, че това не е просто поредният блъсък от календара, а мач с непреходна стойност за световния футбол.