Бившият защитник на Милан и Интер Дарио Симич разказва в обширно интервю пред gazzetta.it за кариерата си и живота след футбола.
Като млад той е бил близо до трансфер в Ювентус, но семейството му решава да не заминава заради войната в Хърватия. След световното първенство през 1998 г. пристига в Италия и сбъдва мечтата си да играе на „Сан Сиро“ редом до големи звезди.
В съблекалнята на Милан атмосферата била специална. Симич се сприятелява с Филипо Индзаги, който според него бил истински магнит за жените. „Когато излизахме, на всеки десет минути някое момиче идваше при него“, спомня си той.
Отборът на Карло Анчелоти бил не само силен на терена – играчите дори си правели „състезания по елегантност“ в съблекалнята. Симич печели две Шампионски лиги и определя Анчелоти като „визионер и човек, който се държеше като баща с футболистите“.
След края на кариерата си той започва нов живот като предприемач. Семейството му се занимава с производство на бутилки за вода, които се използват в домове и офиси, а заедно с брат си притежава и десетки барове в Хърватия.
Но най-важното за него е семейството – съпругата му Йелена и четиримата им синове. Трима от тях играят футбол, а най-малкият – Давид – е роден със синдром на Даун.
„Когато се роди, лекарите ни казаха, че има вероятност да има синдром на Даун. Това беше огромен шок. На следващия ден диагнозата се потвърди“, разказва Симич. Днес, десет години по-късно, Давид е самостоятелно и усмихнато дете – ходи на училище с помощта на специалист, пише си домашните и има своите малки слабости: обожава пица и кока-кола, която понякога пие тайно.
„Всички научихме толкова много от него. Не мога да си представя живота без Давид“, казва бившият футболист. „Той ме научи на нещо много важно – когато обича, човек не брои колко хромозоми има другият. Само ние, възрастните, постоянно изчисляваме всичко...“
