на живо

Суперлига от миналото: Как убийство в Колумбия постави ФИФА на колене?

Смърт, бунтове, първенство извън закона и Алфредо Ди Стефано в Милионариос

Суперлига от миналото: Как убийство в Колумбия постави ФИФА на колене?

Проектът за футболна лига на богатите, която да задуши местните първенства и клубните турнири на УЕФА, остава осъществим. Дали Суперлигата бе спряна или само отложена? Отговор на този въпрос ще получим в близко бъдеще. Ако идеята се осъществи, ще предизвика революция във великата игра.

Това обаче вече се е случвало - преди повече от половин век в Колумбия. Тогава наричали първенството "Елдорадо" или "Пиратската лига".

Всичко започва с... убийство.

В началото на април 1948 г. опозиционният лидер Хорхе Гайтан е разстрелян в офиса си в Богота. Убиецът му е заловен и пребит до смърт на улицата. Страната е на ръба на гражданска война. При размирици в столицата загиват около 3000 души.

Хаос има и в колумбийския футбол. Собственици на клубове критикуват местната асоциация за лошата организация и липсата на единен шампионат. Недоволните се отцепват в лига на име Димайор. От асоциацията опитват да я блокират, но заради убийството на Гайтан властта дава благословията си.

Идеята е футболът да изпълнява роля на социален отдушник. Затова и десетте клуба получават позволение да използват наличните стадиони. Намират се средства и за скромен награден фонд.

Малко по-късно асоциацията и лигата отново кръстосват шпаги. Причината е Копа Америка. От клубовете се очаква не само да пуснат играчите си в националния отбор, но и да покрият пътните им разходи. Те отказват и отправят контрапредложение - приемат, но само ако редят състава. В крайна сметка не се постига съгласие и Колумбия се проваля гръмко в турнира, след като участва с юноши.

От асоциацията подават оплакване към ФИФА. Скоро след това Димайор е извадена от организирания спорт и обявена за незаконна. Така е поставено началото на една футболна лудост. Клубовете бързо се ориентират, че вече могат да привличат играчи без трансферна сума. Спестените средства пък позволяват на отборите от Димайор да разполагат с космически за времето си бюджет за заплати. На практика няма футболист, когото да не могат да си позволят.

Първият голям пробив е в Аржентина. Там властите налагат таван на заплатите. Съюзът на футболистите вдига стачка и стартира масово бягство към Колумбия.

Започва се с лидера на Ривър Плейт Адолфо Педернера, който си урежда договор за 500 долара на месец в Милионариос. За сравнение - таванът в родината му е 150 долара.

5000 фена и кортеж от 200 автомобила го посрещат в Богота. Два месеца по-късно Милионариос подписва с още двама великани - Нестор Роси и иконата на Реал Мадрид Алфредо Ди Стефано. Зад тях действа перуанецът Нестор Сориа. Резултатът: 50 гола в 10 мача.

През 1952 г. звездите на Милионариос побеждават с 4:2 кралския клуб, а Ди Стефано отбелязва два от головете срещу бъдещите си работодатели. Репортаж от мача можете да изгледате във видеото най-горе.

Стига се дотам, че Димайор събира 50 от най-добрите аржентински футболисти.

Депортиво Кали не остава по-назад, примамвайки перуанския таран Валериано Лопес. Танка, както е наричан той, има средно по над 1 гол на мач в кариерата си. Колумбийското първенство е толкова богато, че президентът на Реал Мадрид Сантяго Бернабеу идва в Колумбия заради Танка, но се прибира у дома без него, защото испанският гранд не може да се мери с Депортиво Кали във финансово отношение.

Самариос залагат на унгарци, сред които легендата Дюла Женгелер. Австриецът Руди Щритих е със спрени права заради контрабанда на наркотици, но в Колумбия си затварят очите.

Санта Фе се обзавежда първо с испанеца Хесус Мария Лопес, а след това с аржентинските звезди Рене Понтони и Ектор Риал. Клубът се възползва от американското турне на Манчестър Юнайтед и отмъква крилото Чарли Митън, предлагайки му 10 пъти по-висока заплата. Привлечен е и друг британец - Джордж Маунтфорд.

За властите Димайор е инструмент за укротяване на общественото недоволство. При бунтове в дадена област, местният губернатор получава нареждане да организира отбор.

Лигата се разпада през 1954 г., когато клубовете подписват споразумение с ФИФА и освобождават чужденците. Не е защото смятат, че са допуснали грешка. Просто балонът се спуква - президентите не могат да насмогнат на разходите.

Част от клубовете фалират, други се обединяват, за да оцелеят, а трети прекратяват участието си в първенството и заминават на задгранично турне, надявайки се на печалби.