Да участваш на Зимни олимпийски игри и да попаднеш в идеалния отбор на световно първенство по футбол – звучи като история от кино лента. Но това е животът на Александър Шаламанов – живот, изпълнен с талант, достойнство и безкрайна любов към спорта.
Преди 66 години, в снежния Скуо Вали, едва 19-годишният Шаламанов прави своя олимпийски дебют редом до своя идол Георги Димитров.
„Татко ми разказваше. Беше много впечатлен от Америка и Ню Йорк“, спомня си синът на легендата Александър с вълнение.
Любовта към алпийските ски е огромна, но съдбата го отвежда и на футболния терен. Липсата на спортна рота в Славия предначертава пътя му през ЦСКА, където прави своя дебют като футболист.
В средата на 60-те години чупи крак и това слага край на професионалната му ски кариера. Решението е болезнено – да продължи само с футбола.
„Той не можеше да реши до края на живота си кое обича повече“, казва пред камерата на bTV един от доайените на спортната журналистика у нас Николай Кръстев.
Но каквото и да обичаше повече – той го правеше с цялото си сърце.
Шаламанов се превръща в символ на джентълменството. Два пъти е избран за Футболист №1 на България. Три пъти печели Купата със Славия. Достига полуфинал за КНК. Представя България на световните първенства през 1966 и 1970 година, а на Мондиал 1966 попада в идеалния състав.
Получава признание дори от великия Еузебио – жест, който говори повече от всяка статистика.
Въпреки че публиката го обича безрезервно, раздялата му с футбола не получава нужното уважение от ръководителите.
„Спомням си, че хората искаха само да го докоснат. Да го пипнат за късмет, като коминочистачите...“, казва още синът му.
А когато портиера го пита: „Бате Шами, накъде?“, той тихо отговаря: „Вече не съм желан.“
Посмъртно Славия кръсти стадиона си на негово име – „Александър Шаламанов“.
„Би се гордял с това“, споделя синът му.
И наистина – има с какво да се гордее. Защото Александър Шаламанов беше велик спортист и достоен човек, който показа, че величието не е само в медалите...
Благодарим ти, Бате Шами!
Вижте още във видеото.
Снимки: Камен Огнянов (архив), Алманах „100 години „Славия“, „Един век футбол в бяло“, Ивелин Солаков, Сп. „Спринт“, Getty Images
