Хулио Веласкес стана първият треньор, който печели титлата с Левски след Емил Велев през 2009 г. Историческият успех не остана незабелязан и в родината му – Испания. В каталунското издание „Ел Мундо Депортиво“ 44-годишният специалист разкри кой е неговият идол и кога е разбрал, че иска да стане треньор.
„Когато бях млад, обичах да ходя до Сория, за да гледам Висенте Кантаторе и Пачо Мaturana във Валядолид. Йохан Кройф очевидно е оказал голямо влияние. През годините мисля, че Гуардиола е достигнал превъзходно ниво заради всичко, което е направил и продължава да прави.
Впечатлен съм от Унай Емери, защото където и да отиде, той постига резултати и подобрява играчите си. Неговите отбори имат отчетлива идентичност. Много харесвам това, което прави Сеск Фабрегас в Италия с Комо. Уча се не само от футболни треньори, но и от треньори в други спортове“, споделя Веласкес, който отдава значение и на друг испанец – Микел Артета.
„Неговият успех не дойде за една нощ. Той изгради идентичност, а това води до добри резултати. Микел е чудесен пример за това как добре изпълнените процеси в крайна сметка дават плодове.“
Треньорската кариера на Веласкес започва още в тийнейджърска възраст. Той преминава през цялата структура на испанския футбол – от детските формации до Ла Лига.
„Винаги съм бил пълен фанатик. Играех и бях треньор едновременно. Още от ранна възраст знаех, че искам да бъда треньор и докъде мога да стигна. Тренирах малки деца, когато бях на 15, а след това минах през всички нива на испанския футбол – от най-малките възрасти до Ла Лига. Работих в Нидерландия, Италия, Португалия и сега тук, в България.
С течение на времето разбираш, че трябва да се наслаждаваш на всеки ден. Преди мислех твърде много къде ще бъда след една-две години, а това те кара да губиш фокус.“
Емоциите от титлата с Левски може да са силни, но футболът е носил и трудни моменти за Веласкес. За един от тях той дори не иска да си спомня.
„Най-важно е треньорът да не забравя, че работи с хора. Не обичам да говоря за най-лошото си преживяване, но имаше един много труден период, който беше и много обогатяващ – в Бетис. Пристигнах в огромен клуб много млад, в изключително сложен момент, с институционални, правни и спортни проблеми. Това беше истински житейски урок. Такъв тип преживяване може или да те унищожи, или да те направи по-силен. В моя случай то ме направи много по-силен и ме накара да обичам тази професия още повече“, споделя Веласкес.
След спечелената титла се заговори за силен интерес от Западна Европа към специалиста. От „синия“ клуб обаче още преди няколко месеца подновиха договора му до лятото на 2028 г., след като първоначално изтичаше през 2027 г.
„Сега трябва да се насладим на момента. Моят договор е до 2028 г. и сме много щастливи. Основната цел е да се подготвим за следващия сезон. Класирахме се за Шампионската лига, въпреки че като български отбор трябва да минем през много квалификационни кръгове. Би било чудесно да стигнем до групова фаза. Дори достигането до Лига на конференциите би било огромно постижение за този клуб, който не е играл в европейска групова фаза от почти 20 години (б.р. - Левски игра за последно в груповата фаза на европейски турнир през сезон 2010/11).“
„Проактивността без топка е нещо, с което силно се идентифицирам. Една от причините да подпиша с този клуб беше да печеля мачове, а не просто да избягвам загуби. От самото начало отборът показа ясна идентичност – да бъде проактивен с и без топка, да атакува вратата на съперника и да прекарва много време в неговата половина.“
„Той е добър, честен и уважителен човек. Мога да говоря само хубави неща за президента и семейството му и за начина, по който се отнесоха с мен и семейството ми. Очевидно е футболен човек и има чувствителност да разбира процесите. Освен че е играл на Световно първенство, важен е и характерът му.“
„Да мога да прегърна и целуна жена си и сина си на терена. Това е нещо несравнимо. А после – да видя толкова много щастливи хора: играчи, щаб, фенове, президент и ръководство. Мнозина плачеха от емоция, защото това не беше просто титла. Разбиването на хегемонията на клуб, който беше спечелил 14 поредни титли, прави успеха още по-ценен за всички.“
„Националният отбор преминава през труден период. Търсят се решения. За мен всичко се свежда до академиите и структурите. Необходим е скок напред в тренировките и развитието. Това обаче не се случва за една нощ и изисква качествена работа.“
