Невероятната история на Петко Ганчев те кара да се смееш през сълзи. Пенсионерът от старозагорското село Коларово се прочу в цял свят само за ден. Причината е трудна за осъзнаване - бате Петко беше обявен за починал и почетен с минута мълчание преди началото на мача между Арда и Левски в Кърджали.
През това време Ганчев - голмайстор №1 в историята на Арда с над 130 попадения, не подозира нищо и шофира към дома си, за да хване първите минути на двубоя. Приема екипа на бТВ в дома си, за да разкаже какво е усещането да... възкръснеш. Поне в очите на хората.
"Прибирам се от път, спирам колата и влизам. Моята съпруга реве и вика... (задъхва се от вълнение, очите му се пълнят със сълзи). Вика: "Ти знаеш ли, че те погребаха жив? Преди мача обявили едноминутно мълчание, бил си починал... Да ти почетат паметта"...
"Сега се вълнувам повече, отколкото тогава. Първоначално се засмях и викам - да бе, ама нали съм жив? Какво се притесняваш? Защото тя плаче. Децата взеха да се обаждат и стана страшно."
"Шокът не е малък, да ви кажа. Защото да ме погребат на живо е много неприятно. (Обръща се към репортера) Ако кажат на татко ти, че си починал днеска, и има минута мълчание, татко ти как ще реагира? Можеш да получиш инсулт, разрив... Това са страшни моменти."
"Децата питат мен и жена ми - какво става бе, какви са тия номера? Тя ги успокоява, че няма страшно, жив съм. Вика им - даже си наля една ракия тука за Бог да прости. Понеже не са го погребали днеска и той какво да прави... Същевременно, вика, възкръсна и си наля ракийца, за да покаже на хората, че има още живот. Колко ще бъде той - това вече е друго. Има кой да казва това - кой кога ще си отива."
Докато разказва, телефонът му не спира да звъни. Вдига с досада, но успокоява приятелите си, че всичко е едно ужасно недоразумение.
"Роднини, близки, деца, приятели - телефоните ни не спираха. Първи звънна Вълчо Костов от Кърджали... Беше директор на Спортни имоти в Кърджали, познаваме се от 1973 година. Та Вълчо звъни на съпругата ми и вика: Надке, какви са тия щури работи, бате Петко бил починал...
78-годишният бате Петко напразно търси обяснение как се е стигнало дотук. "Носих емблемата на това дружество и на тоя клуб, а накрая ме погребаха жив. Може би не са доволни от мен. А знам, че съм голмайстор №1 на всички времена за Арда."
"Срещу отбора не мога да предприема действия. Отборът няма вина. Това е работа на администрацията. Вина има този, който е прочел, и този, който е дал сведението. Самият говорител на стадиона ли, той ли го е измислил, редактирал, не мога да кажа. Но съм дал поръчка на колеги и приятели да научат лицето. Ще говоря и със следовател."
"Това е голяма обида за мен. Да ме обявят за починал пред публиката, двата отбора и цяла България. Председателят на клуба Ивайло Петков ми се обади - бил от Северна България господинът. Отговорих му, че е малко неприятно и неудобно. Обеща да разбере как са нещата. Мен ме интересува кое е лицето, което го поднесе пред аудиторията."
"Още не съм се успокоил, за да взема някакво решение. Ще разговарям с адвокат и ще видим какви са правните ситуации. Не знам за тази обида и стресова ситуация - за мен, за роднини, за семейство... Има ли санкции, какви са. И чак тогава мога да предприема нещо. Ако вината е обща, може и от футболния клуб да поискам обяснение."
Футболната му кариера стартира от Ботев Гълъбово, откъдето отива в Кърджали. После се прибира в Раднево. За кратко е треньор на деца. Работи в местния рудник, след това - в далекосъобщенията. Пенсионира се през 1975 г. като "слушалкаджия". "След това карах частна практика – разбирам от покриви, бои, мазилки, плочки, фаянси, бани, тоалетни."
Да гледа мачове по телевизията днес е единственото му удоволствие. Не ходи по стадионите, защото му е неприятно млади хора да палят факли, да идват дрогирани и пияни, да чупят седалки. "Мачове по телевизията не пропускам. Наши, чужди, всичко. Футболът ми остана в кръвта."
"Много са любимите ми футболисти и отбори. Аз съм бил централен нападател. Ван Бастен какъв централен нападател беше... Бензема от Реал Мадрид, един велик отбор."
Незабравими за бате Петко са срещите му с Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. "Ръкувал съм се с Аспарухов. В София в една сладкарничка. Ние сме там, пазаруваме, и влиза Георги Аспарухов. Ние му казваме "Заповядайте", опашката се измести, направи му път, но той каза: "Не, другари, аз съм след този господин". Какво внимание и уважение, не пренебрегна хората!"
"С Никола Котков съм бил също. Той ми беше също любим. Отидохме да го видим на живо. Той на масата - 50 грама мастичка си пиеше с едно айрянче. Ние седнахме там и се запознахме с него също. Той сложи лявата си ръка на рамото ми и каза "Щом се запозна с мен, значи ще играеш много". Само че не можах да поиграя в Б-групата. После идваха да ме искат от Арда, Ботев Пловдив, но аз бях направил 27-28 години и нещата бяха отминали."
Към разговора се присъединява и съпругата му Надка. Разказва как е преживяла кошмарната ситуация от своя гледна точка.
"Нямаше го, беше отишъл някъде. Ама нали и аз защото съм за Арда, малко сърцата ни са към този отбор, и бях пуснала мача. Но нещо се бях забутала в кухнята. И първите минути не ги чух. И после като чух "Петко Ганчев! Петко Ганчев!"...
"Аз съм малко със слуха недобре, и по едно време почнаха да звънят по телефоните. Реват по телефоните. Особено тоя наш приятел от Кърджали - Вълчо Костов. Настръхнах от него. Той направо със сълзи, с глас, и се чуват жена му и децата."
"И точно тогава Петко се показва на вратата. И аз му викам: Любов... Той ми вика "Любов", аз му викам "Любов". Рядко имената ни ще се чуят. Последно време внукът ни, понеже е кръстен на него, и му викам "Пепи, Пепи!" И покрай него и той стана "Пепи". И той вика: "Любов, какво става, бе?" И рекох: "Ела тука да видиш. Дават те, че си умрял, по телевизията." Но вече бяха приключили - бяха казали, каквото бяха казали."
Звънят й и от Арда, а тя дава апарата на съпруга си. "Извиниха се и казаха, че там нещо на полувремето ще намерят начин да се извинят на публиката. И това беше, повече нищо."
И после обажданията валят едно след друго. "На неговия телефон, на моя телефон. Съболезнования и какво ли още не. До късно през нощта. И така е вече няколко дни. Сега пък - интервюта."
"Като мина време, като че ли още по-страшно ми става. Но като го знам, че е жив и здрав.... Но това да го чуеш вкъщи и някак си... грозно, грозно, грозна работа, грозна картинка. Ама като го видях вече, и се успокоих."
Надка е разочарована, че все още никой от клуба не й се е извинил. "Те на него се извиниха. На мен... Ние приехме съболезнованията. Какво да им кажем? Ама то човек, като се размисли, то това е такъв стрес - постоянно да ти звънят и да те питат. Даже съболезнования ми поднасяха. Викам "Чакай, какви съболезнования?". Той до мен, давам телефона да се обади, да се уверят, че наистина не е така. Голямо звънене беше, голямо притеснение."
