Днес - 50 и повече години след гибелта си, Гунди е толкова жив, колкото е бил и тогава! Думите са на сина на легендата Георги Аспарухов - Андрей, който говори пред bTV на една специална дата не само за своето семейсто, но и за всички, обичащи футбола в България. На този ден, преди 80 години, се ражда един от най-великите спортисти в родната история - неговият баща.
"Аз съм си го оставил във времето, защото той си тежи във времето, в което е живял. Това, което е постигнал и това, което значи за всички българи – не само за хората, които обичат Левски. За мен легендата е на последно място, въпреки че е изключителна гордост. Просто защото… той си ми е баща, въпреки че много малко време сме живели заедно поради тези трагични обстоятелства.", започна Андрей Аспарухов.
"Винаги съм си го чувствал като родител. Един човек, едно дете, трябва да има родител до себе си, за да го напътства в живота. Да му показва лошите, добрите неща. Аз, за съжаление, този период съм го изпуснал, но винаги съм се опитвал да ползвам името му, за да седя в неговите обувки. Да се опитам да правя това, което той би одобрил. Изпитвам изключителен респект към него и уважение."
Гунди загива в автомобилна катастрофа в прохода Витиня на 30 юни 1971 г. Трагедията отнема живота и на съотборника му в Левски Никола Котков. Аспарухов издъхва на едва 28-годишна възраст.
"Много малко моменти и спомени имам с него. Имам някои с отборите, в които е бил по лагери. Повечето би трябвало да са преразкази, защото аз съм бил на 6 години, когато се е случила трагедията, и много трудно бих могъл да имам някакви спомени.", споделя Андрей.
"Мисля, че той си е заслужил на 100% всичко, което се говори за него. И легендарния статут, който има. Явно е бил един изключително скромен и добър човек. Като добавим към това и изключителния му спортен талант – и нещата стават ясни. Има хора, които имат страхотен талант, но няма да останат в историята – както той е останал. Той 50 и повече години след неговата гибел е толкова жив, колкото е бил и тогава!"
"Емоции. Има, разбира се, емоции, защото това си е едно събитие, което е значимо за моето семейство. Ще се опитам да бъда не толкова емоционален. Но се надявам емоциите да бъдат повече на хората на стадиона, в сърцата на хората, които просто да почетат това, което той е бил. Това е най-важното за мен. Той да бъде в сърцата на хората."
"Много често пазех, не пазех, а обличах екипите му, като бях малък. Разхождах се с тях с голяма гордост. Дори, когато бях в детските отбори, играех с едни от неговите обувки. Това беше изключително усещане. Сега тези неща са в музея, където трябва и да бъдат."
Със "синия" екип Гунди отбелязва 125 гола в 199 мача. Печели 3 шампионски титли (1965, 1968 и 1970) и 3 Купи на страната (1967, 1970 и 1971).
"Някак си се преплетоха Левски и Георги Аспарухов. Те са едно, защото идеята на Левски е това, което е бил Георги Аспарухов. Той е продължител на идеята, той е човекът, който е допринесъл. Той е един от тези, допринесли най-много да бъде Левски това, което е. Да има милиони привърженици в България, а те вече са пръснати и по света."
"Аз съм обиколил цяла България и като футболист, и после, когато работех като журналист. Докоснал съм се до всяко едно кътче на България и няма място, където да не го знаят, да не го помнят. Да нямат спомени с него – кои реални, кои измислени. Всичко това говори за неговата значимост. За това, че хората искат да има легенда като него. Искат го в своя живот."
"Обкръжен съм от хора, които ежеминутно са ми говорили за неговото величие. Интересното е, че повечето наблягаха на личностните му качества, защото футболните… те са ясни. Това просто е неговият гений, който има на терена."
"Човешките му качества са това, за което хората продължават да го споменават с добро и да живее в техните сърца. Много близки приятели и негови колеги, когато се виждаме, всеки пък ми казват моменти, свързани с него като човек. Как е реагирал в ситуация, а не какъв гол е вкарал. Това е най-важното. Неговият статус се дължи заради тези човешки качества. Не бих казал основно, но преплетени със спортния талант."
С националната фланелка Георги Аспарухов стига до четвъртфиналите на еврошампионата през 1968 г., участва и 3 пъти на световни първенства (1962, 1966 и 1970).
"Неговият живот е преминал през това да служи на България, да служи на Левски. На хората, които са го харесвали. Излизайки на терена, той е играл за хората, не за себе си или за пари. Това е най-важното. Това е нещото, което ме кара да бъда горд."
"Ние вкъщи имаме един портрет на баща ми, който седи на видно място в хола. Георги Папакочев – известен софийски фотограф, го е правил. Този портрет гледа непрекъснато какво правя."
"И аз пред него, като бях малък с неговия екип, имах чувството, че той ме гледа, че съм облечен с екипа и ходя наляво-надясно. Беше ми много приятно, защото това беше начинът ми да се докосна до него, когато бях малък. Аз не вярвам много на тези неща, но човек винаги има нещо в себе си, което го кара да вярва в помощта на близките си. Това беше един от моментите, в които аз си казвах, че баща ми ми помага."
"Имам да му разказвам цял живот, така че една минута няма да стигне. Не си го мисля това нещо. Просто нека да оставим нещата там, където съдбата ги е оставила.", завърши емоционално синът на великия футболист.
