"Макар че съм запален привърженик на ЦСКА, много обичам Гунди. Ама неподозирано много!
И всички актьори, които са мои колеги по клубна принадлежност, го обичат като мене.
На пръв поглед това е куриозно - да обичаш най-силния играч на своя съперник, да признаваш открито, че той надвишава по класа и твоите любимци от любимия ти клуб.
Но, от друга страна, това е съвсем естествено, защото Гунди прави от футбола неподражаемо изкуство, а както знаем, истинското изкуство има чудесното свойство да покорява, да принуждава хората да вдигат ръце и да се "предават" пред неговото неповторимо излъчване.
Имал съм щастието неведнъж да разговарям с Гунди - той е такъв събеседник, какъвто всеки би пожелал!" Думите са на великия Григор Вачков, цитирани в книгата на Георги Тодоров "Гунди, голямото завръщане".
Това са, може би, думите, които най-добре описват Георги Аспарухов. Днес любимецът на милиони, сравняван с Пеле, Кройф и Марадона, харизматичният №9 щеше да навърши 80 години.
Това е той
Роден на 4 май 1943 г. в София
Загива на 30 юни 1971 г.
От 1960 до 1961 и от 1963 до 1971 г. играе в Левски. За "сините" има 199 мача и 125 гола. От 1961 до 1963 г. носи екипа на Ботев (Пловдив), с който записва 47 мача и 25 попадения.
3 пъти е шампион на България - 1965, 1968 и 1970 г.
4 пъти е носител на Купата на страната - 1962, 1967, 1970 и 1971 г.
Спортист и футболист №1 на България за 1965 г.
Голмайстор на "А" група за сезон 1964/65 с 27 гола.
Участник на три световни първенства - 1962, 1966 и 1970 г.
Най-много голове е вкарал на Славия и Марек - по 11, 10 на Ботев (Враца), 9 - на Черноморец (Бургас), ЦСКА и Берое.
Роден е в софийския квартал "Редута". Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на Левски. Дебютира за първия отбор, когато е на 17 години. Дебютира през пролетта на 1960 г., а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу Ботев в Пловдив за 1:1.
От есента на 1961 до есента на 1963 г. играе именно за "канарчетата", където отбива военната си служба и става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г.
След като се завръща в Левски, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г.
Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА - 1:0, a последният му гол е на 13 юни 1971 г. срещу Етър във Велико Търново - 1:1.
Пословичен е с майсторството си да вкарва в последните минути. Така се ражда и фразата: "Пазете се от Гунди в последните секунди". В шампионския сезон през 1965-а изравнява на Славия за 2:2 и така запазва надеждите за "синя" титла. Друг култов момент е полуфиналът за Купата на България през 1967 г. Левски повежда с 4:1, Локомотив (София) изравнява - 4:4. Но вездесъщият Аспарухов не е казал последната си дума.
Минутата е 90-а, той получава асистенция от Цветан Веселинов-Меци и вдига трибуните на крака - 5:4! "Хайде, президенте, вкарай", не спират са скандират феновете.
Вкарва 3 гола при победата със 7:2 над ЦСКА на 17 ноември 1968 г. Има стих по повод представянето му в този мач: "На ЦСКА отбраната, като на Кенеди охраната, а на Гунди краката, като на Вилхелм Тел стрелата..."
В аналите на българския футбол (а и не само), завинаги ще остане и голът му в контрола с Англия, играна на митичния "Уемлби" през декември 1968 г. Овладява топката в центъра и тръгва към вратата на "трите лъва". Точен е след прецизен удар в долния ляв ъгъл.
И още много, много и дълги истории могат и са разказвани за крехкия, 28-годишен живот на легендата.
"Играта му ме караше да намирам нещо сходно между неговото и моето амплоа: и той беше като мене диригент на оркестър, но с тази съществена разлика, че беше и виртуозен изпълнител в същия този оркестър", казва на Гунди - Емил Чакъров, а виртуозът Минчо Минчев допълва: "Макар и цигулар, аз имам много верен усет и за фалша във футбола. Затова с чиста съвест мога да кажа, че в играта на Аспарухов, стига той да беше здрав, нямаше фалшиви тонове".
За него просто футболът бе всичко - любов от пръв поглед, магия, наистина всичко... И сам си го казваше: "Ако един ден, дано не се случва, ме освободят от отбора и не ме искат никъде другаде, ще ритам в махалата, но пак ще играя, защото аз без футбола не мога да живея!"
Където и да си, президенте, забавлявай се...
