Стоичков за Михайлов: Перуката му е станала по-голяма, не говоря с него (ВИДЕО)

"Ще те чакам в хотела", отговаря той, когато му се обадиш и слиза от самолета. И ето го, в залата на петзвездно заведение, на което той е съсобственик. „Какво ви трябва, за да си свършите работата?“, пита той екипа с навиците на човек, който работи в телевизия в Маями от 12 години. И оставя всичко на наше разположение. Намира къде ще се проведе интервюто, кани ни на обяд и след като говорим известно време, сменя фланелката си с тениска от собствената си марка.

Христо Стоичков сам по себе си, а още повече в България, не е кой да е, той е голям. Той спечели "Златната обувка" през 1990 г., играейки за ЦСКА, преди да подпише с Барселона, ​​където получи "Златната топка" през 1994 г., спечели Купата на Европа през 1992 г. и всяко предизвикателство пред него. Игра с най-добрите. Той спечели Купата на Азия в Саудитска Арабия с един гол и два мача преди да се оттегли. Преди това той игра в Италия и беше част от незабравимия Dream Team под ръководството на Йохан Кройф. Темпераментен и смъртоносен. С него начело България направи бъркотия на световното първенство в САЩ през 1994 г. Отборът му завърши четвърти в турнир, в който той бе считан за третия най-добър играч на това събитие, след Ромарио и Роберто Баджо.

В Барселона и в България той все още е Бог и има хора, като моята приятелка Юдит, които си татуират лицето му на ръката, защото е белязал едно цяло поколение. Стоичков не беше просто футболист, той беше начин за разбиране на живота и кройфизма чрез борба. Изминаха 33 години, откакто той напусна България и подписа с Барса.

- Кое се е променило повече: България или Барселона?

- Вярвам, че България се промени към по-добро, трябва да сме реалисти. Преди бяхме комунистическа държава, затворена страна, страна, в която не можехме да пътуваме свободно, нито да излизаме да играем, където си поискаме. И благодаря на Бог, че Барселона ми даде тази възможност.

- Какво остава от онзи Христо с коса до кръста?

- Мамка му, това беше модата в България! Къса отпред, дълга отзад. Но скоро разбрах, че това не е за мен и се подстригах. Спираш да се замисляш...Много неща са се случили в живота ми. Повече от 30 години е много време, нали? Те създават много спомени, много анекдоти, много радости. Поглеждаш назад и си спомняш финала, който загубихме срещу Манчестър Юнайтед, Уембли, контузията срещу Сарагоса. От онази съблекалня, в която живеех със страхотни играчи, страхотни хора, страхотни семейства. Бяхме на 23, 24, 25 години и всеки играч мечтаеше да направи нещо. И наистина мечтаех. Ти ме познаваш повече от всеки друг. В главата ми беше просто победа, победа, победа.

- Забравихме ли настъпването на Урисар?

- Не, истината е, че не. Напротив. Отне ми години, за да разбера защо го направих. Мислех много за това. Един ден седях сам и реших да помоля Урисар за прошка. И не в Испания, нито в Барселона, нито в Билбао. Поканих го да дойде тук в България, исках да се извиня пред моите хора, защото той не беше виновен за нищо. Той даде червен картон на Йохан, след това жълт картон на мен, след това още един жълт картон... Ударът беше, когато той вече беше изгонен. Много хора се объркват. Не, не ме е изгонил, защото съм го настъпил. Не, не, не. Поканих него и съпругата му, когато представяхме книгата, защото в нея също имаше няколко страници, в които се говори за това. И той беше фундаментална личност за моята кариера, забележете какво ви казвам. Тъй като след това знаех, че трябва да се контролирам малко повече, не направих същата грешка. Това промени живота ми.

- Играта за Барса промени ли живота Ви?

- Ясно е! Избрах да отида в Барса. Панатинайкос дойде с много пари, за да ме привлече. Но по това време имахме толкова затворена държава, че не ни пуснаха да напуснем. Трябваше да навършим 28 години, за да отидем в Малта, Кипър, Швеция... други страни, с които България имаше споразумение. И се появи възможността да играя в Барселона. Бързо научих за историята на Барса: за Кубала, за Маншон, за Биоска, за великия вратар Рамалетс, за Луис Суарес. Луис Суарес! Защо стадионът беше променен? Това малко игрище, което беше на Травесера и стана Камп Ноу. И Йохан Кройф, Неескенс, Кранкл, Симонсен, Линекер... Когато се появи възможност и знаеш накъде отиваш, за мен беше лесно да избера.

Първото голямо попълнение на Нунес беше Алесанко. След това дойде Субисарета. По това време имахме Чики, Бакеро, Хулио Салинас, Еузебио, Михаел Лаудруп, Куман... И аз казах, уау! Това беше мечта за мен, да бъда в клуб, в който са играли тези играчи. Подписах договора практически една година преди да пристигна в Барселона, но трябваше да изчакам, защото имаше трима чужденци. Изчаках Алоизио да си тръгне.

- Кройф Ви привлече, след като Ви видя да играете срещу Барса с ЦСКА. Какво влияние оказа Йохан върху Вас?

- Като човек - много. Като играч - много повече. Защото първо имах привилегията треньорът да ме обича. А когато един треньор те обича, това означава, че имаш нещо различно. Не знам, видял е нещо в мен. С Йохан всеки ден беше предизвикателство. Но за мен не беше нещо ново. ЦСКА беше военен отбор, всеки ден искаха много от мен: победи, победи и победи. Една година спечелихме шампионата само с едно поражение и беше скандал в България, защото ЦСКА беше загубил мач. Как беше възможно? Загуба на мач! Отиваш в затвора! Три дни в тъмницата, една седмица в тъмницата. Не можеше да губиш!

- Йохан можеше идеално да Ви вкара в тъмницата. Спомням си, че имахте свои битки...

- Той се опита да се възползва по някакъв начин от всеки играч. Много пъти на тренировка той те изхвърля, после говори с пресата: този човек вече не струва, по-добре е да си тръгне. Но, разбира се, накрая, когато седнете пред него и той започне да ви обяснява нещата, разбирате, че е прав.

- Помните ли онзи ден, когато Йохан спечели облог, защото не отбелязахте три гола в мач?

- Ясно. Той открадна 100 000 песети от мен! В Тенерифе. „Днес ще вкарам два гола“, казах му. Бях убеден как ще играем - с Гойко отдясно, Бакеро, Чики и Еузебио, Пеп, Амор, Куман отзад...Залагаме и гледаме. В началото на второто полувреме печелехме с 2:0, вкарах гол и след 30 секунди той ме извади от игра и ми каза: "100 000, сега ще ми ги платиш". Повече не ми позволи да вкарам. Всеки ден беше така.

- Платихте ли ги?

- Много ясно! Наистина съм му благодарен. Без значение колко пъти сме се карали, мисля, че беше добре за мен. Бях млад. Трябваше да го слушам. Много пъти играх отдясно. И му казах: "Мистър, аз съм левичар." А той ми отговори: "Отляво е по-трудно, ти ще играеш отдясно и ще вкарваш повече голове." И вкарах повече голове. В крайна сметка Йохан винаги беше прав. Защото ако му кажеш, че не е прав, ще започнем битка, която никога няма да свърши. Беше по-добре да кажа да. Защото в крайна сметка наистина беше прав. Той те научава на неща, които трябва да научиш. Никога няма да забравя онзи момент след 92-ра, когато загубих Златната топка, бях убеден, че мога да я спечеля. И той ме награби и каза: "Виж, сега е моментът, в който ще работя с теб, за да я спечелим." И я спечелих, благодарение на него, моите съотборници...