Родната футболна легенда Христо Стоичков даде обширно интервю за испанската медия Relevo. Камата бе до болка откровен за ЦСКА, Барселона, Жоан Лапорта, връзката си с Йохан Кройф, семейството и отношенията с друг герой от САЩ '94 - Борислав Михайлов.
Кавалерът на "Златната топка" бе попитан дали Михайлов - понастоящем президент на БФС, все още носи перука. Стоичков заяви, че тя е станала по-голяма, а двамата не си говорят от години.
Цялото интервю без редакторска намеса:
"Ще те чакам в хотела", отговаря той, когато му се обадиш и слиза от самолета. И ето го, в залата на петзвездно заведение, на което той е съсобственик. „Какво ви трябва, за да си свършите работата?“, пита той екипа с навиците на човек, който работи в телевизия в Маями от 12 години. И оставя всичко на наше разположение. Намира къде ще се проведе интервюто, кани ни на обяд и след като говорим известно време, сменя фланелката си с тениска от собствената си марка.
Христо Стоичков сам по себе си, а още повече в България, не е кой да е, той е голям. Той спечели "Златната обувка" през 1990 г., играейки за ЦСКА, преди да подпише с Барселона, където получи "Златната топка" през 1994 г., спечели Купата на Европа през 1992 г. и всяко предизвикателство пред него. Игра с най-добрите. Той спечели Купата на Азия в Саудитска Арабия с един гол и два мача преди да се оттегли. Преди това той игра в Италия и беше част от незабравимия Dream Team под ръководството на Йохан Кройф. Темпераментен и смъртоносен. С него начело България направи бъркотия на световното първенство в САЩ през 1994 г. Отборът му завърши четвърти в турнир, в който той бе считан за третия най-добър играч на това събитие, след Ромарио и Роберто Баджо.
В Барселона и в България той все още е Бог и има хора, като моята приятелка Юдит, които си татуират лицето му на ръката, защото е белязал едно цяло поколение. Стоичков не беше просто футболист, той беше начин за разбиране на живота и кройфизма чрез борба. Изминаха 33 години, откакто той напусна България и подписа с Барса.
- Кое се е променило повече: България или Барселона?
- Вярвам, че България се промени към по-добро, трябва да сме реалисти. Преди бяхме комунистическа държава, затворена страна, страна, в която не можехме да пътуваме свободно, нито да излизаме да играем, където си поискаме. И благодаря на Бог, че Барселона ми даде тази възможност.
- Какво остава от онзи Христо с коса до кръста?
- Мамка му, това беше модата в България! Къса отпред, дълга отзад. Но скоро разбрах, че това не е за мен и се подстригах. Спираш да се замисляш...Много неща са се случили в живота ми. Повече от 30 години е много време, нали? Те създават много спомени, много анекдоти, много радости. Поглеждаш назад и си спомняш финала, който загубихме срещу Манчестър Юнайтед, Уембли, контузията срещу Сарагоса. От онази съблекалня, в която живеех със страхотни играчи, страхотни хора, страхотни семейства. Бяхме на 23, 24, 25 години и всеки играч мечтаеше да направи нещо. И наистина мечтаех. Ти ме познаваш повече от всеки друг. В главата ми беше просто победа, победа, победа.
- Забравихме ли настъпването на Урисар?
- Не, истината е, че не. Напротив. Отне ми години, за да разбера защо го направих. Мислех много за това. Един ден седях сам и реших да помоля Урисар за прошка. И не в Испания, нито в Барселона, нито в Билбао. Поканих го да дойде тук в България, исках да се извиня пред моите хора, защото той не беше виновен за нищо. Той даде червен картон на Йохан, след това жълт картон на мен, след това още един жълт картон... Ударът беше, когато той вече беше изгонен. Много хора се объркват. Не, не ме е изгонил, защото съм го настъпил. Не, не, не. Поканих него и съпругата му, когато представяхме книгата, защото в нея също имаше няколко страници, в които се говори за това. И той беше фундаментална личност за моята кариера, забележете какво ви казвам. Тъй като след това знаех, че трябва да се контролирам малко повече, не направих същата грешка. Това промени живота ми.
- Играта за Барса промени ли живота Ви?
- Ясно е! Избрах да отида в Барса. Панатинайкос дойде с много пари, за да ме привлече. Но по това време имахме толкова затворена държава, че не ни пуснаха да напуснем. Трябваше да навършим 28 години, за да отидем в Малта, Кипър, Швеция... други страни, с които България имаше споразумение. И се появи възможността да играя в Барселона. Бързо научих за историята на Барса: за Кубала, за Маншон, за Биоска, за великия вратар Рамалетс, за Луис Суарес. Луис Суарес! Защо стадионът беше променен? Това малко игрище, което беше на Травесера и стана Камп Ноу. И Йохан Кройф, Неескенс, Кранкл, Симонсен, Линекер... Когато се появи възможност и знаеш накъде отиваш, за мен беше лесно да избера.
Първото голямо попълнение на Нунес беше Алесанко. След това дойде Субисарета. По това време имахме Чики, Бакеро, Хулио Салинас, Еузебио, Михаел Лаудруп, Куман... И аз казах, уау! Това беше мечта за мен, да бъда в клуб, в който са играли тези играчи. Подписах договора практически една година преди да пристигна в Барселона, но трябваше да изчакам, защото имаше трима чужденци. Изчаках Алоизио да си тръгне.
- Кройф Ви привлече, след като Ви видя да играете срещу Барса с ЦСКА. Какво влияние оказа Йохан върху Вас?
- Като човек - много. Като играч - много повече. Защото първо имах привилегията треньорът да ме обича. А когато един треньор те обича, това означава, че имаш нещо различно. Не знам, видял е нещо в мен. С Йохан всеки ден беше предизвикателство. Но за мен не беше нещо ново. ЦСКА беше военен отбор, всеки ден искаха много от мен: победи, победи и победи. Една година спечелихме шампионата само с едно поражение и беше скандал в България, защото ЦСКА беше загубил мач. Как беше възможно? Загуба на мач! Отиваш в затвора! Три дни в тъмницата, една седмица в тъмницата. Не можеше да губиш!
- Йохан можеше идеално да Ви вкара в тъмницата. Спомням си, че имахте свои битки...
- Той се опита да се възползва по някакъв начин от всеки играч. Много пъти на тренировка той те изхвърля, после говори с пресата: този човек вече не струва, по-добре е да си тръгне. Но, разбира се, накрая, когато седнете пред него и той започне да ви обяснява нещата, разбирате, че е прав.
- Помните ли онзи ден, когато Йохан спечели облог, защото не отбелязахте три гола в мач?
- Ясно. Той открадна 100 000 песети от мен! В Тенерифе. „Днес ще вкарам два гола“, казах му. Бях убеден как ще играем - с Гойко отдясно, Бакеро, Чики и Еузебио, Пеп, Амор, Куман отзад...Залагаме и гледаме. В началото на второто полувреме печелехме с 2:0, вкарах гол и след 30 секунди той ме извади от игра и ми каза: "100 000, сега ще ми ги платиш". Повече не ми позволи да вкарам. Всеки ден беше така.
- Платихте ли ги?
- Много ясно! Наистина съм му благодарен. Без значение колко пъти сме се карали, мисля, че беше добре за мен. Бях млад. Трябваше да го слушам. Много пъти играх отдясно. И му казах: "Мистър, аз съм левичар." А той ми отговори: "Отляво е по-трудно, ти ще играеш отдясно и ще вкарваш повече голове." И вкарах повече голове. В крайна сметка Йохан винаги беше прав. Защото ако му кажеш, че не е прав, ще започнем битка, която никога няма да свърши. Беше по-добре да кажа да. Защото в крайна сметка наистина беше прав. Той те научава на неща, които трябва да научиш. Никога няма да забравя онзи момент след 92-ра, когато загубих Златната топка, бях убеден, че мога да я спечеля. И той ме награби и каза: "Виж, сега е моментът, в който ще работя с теб, за да я спечелим." И я спечелих, благодарение на него, моите съотборници...
- Спомням си, че Йохан много се гордееше с Вас, имахте ли същото чувство?
- В момента, в който се върнахме от Париж, след като получихме Златната топка, видях щастлив Йохан, със сълзи на очи. Това наистина ме накара да осъзная какво беше Йохан Кройф за мен: баща и учител. На следващия ден, когато се върнахме в Барселона, той дори не ме поздрави. Той дори не ме прегърна в съблекалнята. Без поздравления или нещо подобно. Но след тренировката ми се обади и ми каза: „Христо, аз си свърших работата, сега си е твой проблем как ще стоиш на върха.“
- Този отбор имаше страхотен капитан, Хосе Рамон Алексанко, първият играч на Барса, който вдигна европейската купа. Вие и вашите съотборници имахте страхопочитание. Дали беше така?
- Да, за мен той е и винаги ще бъде великият капитан. Фундаментален. Не си е прекарал добре. Първо, с отвличането на Куини и загубата на Лигата, Севиля и Стяуа, Есперия, Холандия... Уважавам Тали толкова много, толкова много, толкова много... Няма пари, които мога да платя, за да не изпитвам уважение към Тали, наистина. За мен беше ориентир. Когато те насърчаваше, когато те прегръщаше и когато трябваше да те дръпне за ухото. Той ще те дърпа и ще ти каже, че не трябва да отиваш насам, а натам. Фундаментален. За мен Тали беше, е и ще бъде великият капитан на моето време. Но имахме и Субисарета.
- Не го наричате Андони.
- Не, наричам го Замора. Защото ако не беше Суби, нямаше да спечелим европейската купа. Хората говорят за гола на Куман, гола на Бакеро в Кайзерслаутерн, но онзи ден в Германия, на Уембли или в толкова много мачове Андони ни спаси. Един ден, не помня на кой мач, го нарекох Замора. Никога повече не го нарекох Андони. Един ден Хави Торес – журналист от TV3 – ме попита защо го наричам Замора: „Защото е най-добрият. Андони, има много Андони в Испания, но Замора е само един.“ Той е златна ръкавица. Спомняте ли си онзи мач във Валядолид? Имаше локва вода и реферът Мартин Наварете го изгони, защото скочи, подхлъзна се и в крайна сметка извади топката извън наказателното поле. Мислех си: как ще спре, всичко е пълно с вода! Винаги съм казвал, че ако имаш добър вратар, печелиш точка. Едната точка е гарантирана и при 0:0. И в този момент или аз вкарвах, или Хулио, Роналд, Бакеро, Еузебио...Имахме хора, които да направят разликата.
- Защо Ви харесваше толкова много да играете с Хулио Салинас?
- Беше различно. Винаги имаше двама или трима играчи до себе си. Те го гледаха. И разбира се, така ми оставяха много повече пространство на мен. И в решаващ момент за отбора, когато бях наказан, той игра много добре и вкара много голове. Като Тали след контузията на Роналд.
- Имали ли сте по-голямо приятелство с някого, отколкото с Бегиристайн?
- Дон Чики. Чики е Дон Чики. Десетка. Фантастичен играч, фантастичен съотборник и сега фантастичен спортен директор. Той го показа в Барса и го показа в Сити. Той е много, много коректен човек. Приятел на приятелите. И знаеш, че аз не купувам приятелите си.
- Той е в екип с Гуардиола в Сити... Представяхте ли си, че това може да се случи един ден?
Нито аз, нито някой друг в живота. Един ден попитах Чики как се осмели да работи с Пеп и той ми каза: беше лесно. Първо, познавах го. Второ, видях как тренира в резервния отбор. И трето, когато отборът не работеше, в един момент две-три позиции на играчите се сменяха - дрън, дрън, дрън, дрън - и отборът започваше да играе.
- Дали с Пеп е най-добрата Барса, която сте виждали?
- Най-добрата очевидно е тази с 6-те титли. Отиват на терена и знаят: „Днес ще вкараме три“. И съперникът получава четири. Но също така беше хубаво да ги гледам как играят.
- Този, с когото се разбирахте най-добре, беше Ромарио, нали?
- Все още поддържаме приятелството си. Аз съм кръстник на сина му. Роди се в ръцете ми, защото той беше с националния отбор. Мисля, че с него играехме най-добрия футбол в Dream Team-а. Имахме страхотен отбор от средата на терена напред. А отзад: Серхи, Чапи, Надал, Хуан Карлос, Куман... Ние бяхме единственият ни съперник. Ако играехме добре, кой би могъл да ни победи? Загубихме някои игри, защото, както каза Йохан, бяхме уайлд кард. Фланелката трябва да се изпоти. В някои мачове се отпускахме и казвахме: „ Бе, айде бе, днес ще спечелим с 2:0 и се прибирахме вкъщи“. Но не беше толкова лесно.
- По това време Депор или Мадрид бяха по-скоро съперниците Ви?
- Ние си бяхме нашия съперник.
- Но обичахте преди всичко да побеждавате Мадрид?
- Не, харесваше ми да печеля. Това е легенда. Но явно беше, че този мач е дерби. По това време ние счупихме леда срещу Мадрид, като спечелихме пет лиги, когато те бяха недосегаеми и не знам какво си. За мен всеки ден беше финал. На тренировки, на мачове...
- Вярно ли е, че съдиите винаги са помагали на Мадрид?
- Не. Да видим, в някои мачове и ти получаваш малко помощ. Фаул, получаваш втори жълт картон, играч бива изгонен и така. Сега, ако си по-добър, защо ще се нуждаеш от рефер, който да ти помага? Има някои, които бяха привърженици на Реал Мадрид и сами заявиха, че са меренге, меренге.
- Предполага се, че Дрийм Тиймът е приключил в Атина, когато Милан разбива Барса (4:0) във финала за Купата на европейските шампиони. Беше ли най-лошият Ви ден в Барса?
- За мен най-лошият ден като футболист. Защото всичко, което се случи, се случи тогава. Дори не се ядосах.
- След Йохан дойде Робсън като треньор в Барса. Какъв спомен имате от онази година?
- Сър Боби Робсън. Това ти казва всичко. Сър, за всичко, което направи във футбола в Англия, има причина. Добър човек, джентълмен.
- Вярно ли е, че в деня на 5:4 срещу Атлетико Мадрид, голямото завръщане за Купата, Вие сте направил промените в състава?
- Ами мина ми през ума да изляза да се стопля. Казах на Пици: „Да загреем и ако ни карат да играем, ще играем“. И така си тръгнахме. Не е неуважение, имайте предвид. Мислех, че като изляза на загрявка, мога да развеселя съотборниците си и публиката. Губехме с 0:3. И изведнъж Роналдо вкара и ние се върнахме. Този беше от друга планета. По това време той беше дете. Страхотен човек. И той е още дете. Сега той е малко по-възрастен. Но колко ми беше приятно да го гледам как играе, да тренира всеки ден, в съблекалнята...
- Но тогава все още Ромарио беше там.
- Беше съвсем различно, уважение към Роналдо. Ромарио за мен е най-добрият в историята. Нямаше играч, толкова бърз, толкова мощен в зоната. Едно докосване, две докосвания. Роналдо беше страхотен централен нападател.
- Вярно ли е, че Ромарио не е тренирал?
- Не е вярно. Това са легенди, които се разказват и хората нямат представа. Ромарио наистина харесваше футбола. Да видим, ти, колко пъти беше с мен и Ромарио? Колко често? Веднъж, кажи ми веднъж, че си видял Ромарио да пие или пуши през нощта. Ромарио пиеше портокалов сок, кока кола и други подобни. Той обичаше да ходи на танци. Но Ромарио никога не е пил. И затова продължаваше да иска да играе.
- Бяхте ли с него, когато баща му беше отвлечен?
- Този момент беше толкова тежък за мен... Ромарио е като моето семейство. Какви неща се казаха. В неделя, когато беше освободен, той беше в дома ми. Гледахме Депор - Логронес, мисля. Мачът беше в седем следобед по Canal+, нали? Не знам дали Гаспар се е обадил на него или на някой от семейството. Случи се нещо много странно, защото вдигнах телефона и знаете какъв е Ромарио. Той отвори очи и каза: "Боже, баща ми е в къщата ми." И в крайна сметка, вижте, за година и половина, в които играхме заедно, мисля, че бяхме малко по-различно дуо по това време.
- Моуриньо пристигна с Робсън. Какви отношения сте имали и имате с него?
- Фантастични, имам фантастични отношения с Моуриньо. Това е истинско приятелство. Говорим много. Бях носител на "Златната топка", спечелих Европейската купа, рекорд с националния отбор... Моуриньо изпитваше голямо уважение. И до днес той ме уважава, а аз все още имам много повече респект. Никога през живота си не съм купувал приятелство. Доказвам го. Ако аз съм лоялен и ти си лоялен, добре дошъл. Къщата ми е отворена, няма ключ. Сега, ако нещо се провали по пътя, всичко е свършено. А Моуриньо е едно от онези момчета, които показват истинското си лице.
- Какви бяха отношенията ви на терена?
- Един ден ме вика в съблекалнята и ми казва: „Да видим, три дни записвам колко топки си загубил за един час тренировка. Първият ден загуби три и аз говорих с теб, нали?" Отговарям: "Да." — На втория ден загуби две. След втория ден говорих с теб. Казвам: „Да, говорихте с мен“. На третия ден загуби една. И той ми каза: "Не губи повече, играй леко, мисли, че някой друг ще тича вместо теб." Винаги беше откровен и беше прав. Ето защо казвам, че Моуриньо е много ценно да го имаш в живота и също така е много благодарен на хората, които знаят как да го слушат.
- А какво да кажем за президента Нунес?
- Най-добрият президент в света, в историята на футбола. Правят документален филм за него. Дошли са да ме интервюират тук, в София. Той го заслужава. Нунес промени историята на испанския футбол и Барселона. Той беше истински баща на моето семейство, на жена ми и дъщерите ми. Той и Мария Луиза, съпругата му, ни дадоха толкова много любов, отнасяха се толкова добре с нас... Вълнувам се да говоря за него, много го обичах. Много. Най-големият. Той направи много за Барса и за футбола.
- По това време Вие напуснахте Барса, но в крайна сметка се върнахте. Беше ли грешка да напускате? Заради Нунес ли се върнахте?
- Мисля, че да, грешах. Барса ме продаде за много пари, бях много огорчен, защото истината е, че животът с Йохан беше труден, той изискваше много, много от теб. Сгреших, че си тръгнах. Година по-късно помолих Нунес да се върна и се върнах. Не се чувствах комфортно в Парма. Знам, че Барса направи много пари от мен по това време, когато ме продадоха. Парма плати, не знам, 800, 1,2 милиона или нещо подобно. И Барса ме откупи година по-късно за 300.
- Това ли се казва българска измама?
- Перфектният ход за г-н Нунес. Нунес беше фантастичен. Много, много коректен човек, който се грижеше за много неща, много отговорен. Той питаше всеки играч от какво има нужда, как може да им помогне, дали нещо липсва в семейството... Ето защо казвам, че Нунес беше страхотен президент, страхотен мениджър за Барселона. Ако Нунес беше президент днес, Барселона нямаше да е в това икономическо положение. Никога. Сега нямаше да имаме 2 милиарда дългове.
- Притеснявате ли се за ситуацията в Барса?
- Икономически, да. Много е трудно. Клубът има дълг от 2 млрд.. Сега и 1.2 млрд. за стадиона... И всяка година този дълг расте.
- Вярвате ли в Лапорта?
- Да видим. Той е президент на Барса. И ако говори и хората му вярват, нека му вярват...
- Но аз питам Вас...
- За някои неща му вярвам, в други - не. Икономически не сме в добри ръце. Нещо липсва. От футболна гледна точка - да. Заради всичко, което направи, за да привлече играчи, отборът е изграден, подготвен е да побеждава. Тази година той ще спечели Лигата лесно. Друго нещо е Шампионската лига. Но най-много ме притеснява икономиката. Как хората си обясняват икономиката на Барса? При толкова много дългове, понякога обясняват едно, понякога обясняват друго. Хората не му вярват. Има много хора, които не му вярват. От спортна гледна точка? Да, наистина.
- Харесвате ли това, което прави Шави?
- Харесва ми. Той е млад треньор, познава проекта, познава дома си, има млади играчи, които вкарва в състава. Обичам Гави, обичам Педри, обичам Балде. Шави работи с хора, които имат опит и млади хора, които ще растат много. Очевидно те ще растат. Възхитен съм. Първо за Педри и Гави, но сега и за Балде. Това момче има много качества.
- Лапорта не Ви ли е призовавал да си сътрудничите?
- Не.
- Бих ли се върнал в клуба?
- Не сега. Отмина моментът.
- Защото? Вече сте по-възрастен?
- Щастлив съм, добре съм. Имал съм късмет в живота. Да, и ти го казвам, защото ме познаваш. Късметлия съм. Минаха 30 години, откакто напуснах България. Връщам се и продължават да ме уважават.
- Всъщност, откакто излязохме от летището, Ви видяхме на сто рекламни билборда?
- Това е рекламна кампания на верига супермаркети за подпомагане на семейства с ограничени средства, за да могат децата да носят храна в училище. Приготвят им пакети. Обаждате се на този номер и те ще го решават за малко пари. Също така си сътруднича в друга кампания с правителството за насърчаване на консумацията на национални продукти. Имаме много добри зеленчуци и много хубаво месо в България.
- Едно от най-великите неща, които са Ви се случвали в живота Ви, е да изживеете Световното първенство '94 с България?
- Беше прекрасно. Този отбор играеше заедно от много години. Балъков, Лечков, Трифон Иванов, който игра в Бетис - да почива в мир - Костадинов... Имахме голям късмет, че това поколение израснахме заедно от много малки. С изключение на вратаря Михайлов и Сираков, които са с три-четири години по-големи от нас. Беше ни много лесно да четем играта, кога трябва да пресираме, колко трябва да пресираме, да се връщаме назад, за да се защитаваме, да търсим контраатаки... Ние сами контролирахме играта. Но ние страдахме много като група. Бях един от най-младите, които влизаха в този български отбор. През 1987 г. През 1988 г. не успяхме да се класираме на европейско. През 90-те г. не стигнахме до Италия.
- Това беше агонизиращо класиране, в същия ден, в който Испания елиминира Дания в Севиля, вие победихте Франция на Кантона на Парк де Пренс. Какво помните от тогава?
- Това, което знам е, че се провалихме в предишните два мача, две равенства тук в София, у дома, които трябваше да спечелим. Французите също се провалиха, губейки у дома срещу Израел с 2:3. Внимавайте, това беше Франция на Десаи, Дешан, Блан, Папен, Кантона, Дюгари, Жинола...Страхотен отбор. Петелът започна да пее, но се озова във фурната. Победихме ги у дома в последния мач. Невероятен.
- А на световното първенство? Този отбор беше всичко друго, но не и формален. Бях във вашия хотел в Далас. Не можех да повярвам.
- Че? Какво? Ти не си ме харесал тогава?
- Да, но ме изненадахте. Играехте карти, пушехте, пиехте, жените в басейна...
- Фантастично, тялото има нужда от радост. Да, играхме карти. Който искаше да пуши, пушеше. Ако сте искали бира, сте я имали. Не можете да мислите за мач, който се провежда на всеки три дни. Всички бяха уплашени от това, което правим на терена. Ходех с жена ми през цялото време, други колеги ходеха с жените си, с приятелките си. Играли карти? Изиграхме ги картите. До басейна? До басейна. Кога ядем? В три часа закусваме? В три през нощта. В три през нощта закусихме. Но всеки знаеше какво трябва да направи на терена и ние също имахме качество на терена. Трифон за мен е един от най-добрите за онова време. Игра за Бетис, в Австрия, с националния отбор... Много му се наслаждавах.
- Един въпрос, вратарят носеше ли перука?
- Да, продължава да я носи, вече малко по-голяма. Не съм говорил с него от много години, още един, който не си струва.
- А останалите бяхте с еднакви прически? Е, не и Лечков, разбира се.
- Фризьорът, бръснарят беше от правителството. Там платихме около 100 песети и той ни подстригваше. С един калъп и всички с еднакви коси.
- Спомням си също, че в навечерието на Испания - България се обърка с някакви изявления...
- Че момчетата от Барса отиват с България или нещо подобно и се ядосаха. Изравнихме, 1:1, дадох на Суби дузпата. Знаеш ли какво става? Това, че обичам Каталуния, е дълбоко в мен. Много е трудно за един чужденец да обича толкова много Каталуния, но аз се чувствам каталунец. Когато бях капитан на България, във всички мачове, които играх с националния отбор, лентата ми беше знамето на Каталуния. Обиколих страната от север на юг, от плажа до планината и се научих да я обичам. И привързаността на хората ме накара да я обичам.
Живея между Маями, където работя, София, където са майка ми и баба ми, и Барселона, където имам дъщеря и много приятели. Знаете ли кое е най-доброто от всичко това? Че съм с една и съща жена, откакто се влюбих първия ден, с Мариана, която е и ще бъде най-важният човек в живота ми. Това е най-доброто от всичко.
