Шесткратният носител на „Съдия на годината“ Георги Кабаков бе гост в подкаста на Български футболен съюз. В откровен разговор международният рефер разказва как се отказва от мечтата да стане професионален футболист, за да послуша съвета на дядо си.
„Моята история започва през 2001 година. Дядо ми е бивш деятел на Спартак Пловдив и съдия в елитната ни дивизия... Още в първи клас започнах да тренирам футбол и мечтаех да стана добър играч.“
Първоначално отказва да запише курс за съдии, но десет дни по-късно се съгласява. Две години живее „на две скорости“ – в събота свири мачове, в неделя играе като ляв бек.
„Към момента мога да кажа, че решението ми да стана съдия е фундаментално за изграждането ми като личност. Ние спазваме супер-стриктен режим. Лайфстайлът е изцяло адаптиран към съдийството.“
Кабаков разказва и за срещите си с Кристиано Роналдо, Жозе Моуриньо и Пиерлуиджи Колина, както и за трудните уроци в регионалните групи.
Какво ниво обаче би покрил, ако беше останал футболист? "Вероятно някъде бих се срещнал с Кристиано Роналдо от Куртово Конаре или от Секирово. На това ниво беше моето първо препятствие. А дали си заслужава? Вероятно и младите колеги, които сега са в регионалните групи, си задават този въпрос.
В селата се получава точно това - тези дивизии са сериозно предизвикателство в изграждането на един футболен съдия в чисто психологически аспект. Защо е така? Защото чисто технически трябва да си гъвкав. Но и чисто психически ти помага. Доказано е, че психическото вътрешно състояние регулира физическото външно действие".
И разказа коя е била неговата точка на пречупване, когато е взел решение да продължи. Това се случило на дербито на град Раковски между Секирово и Раковски, когато от публиката са хвърляли монети по него. На полувремето попитал страничните съдии толко им е хонорарът, като той бил по 8 лева, а за главен - 12. Но Кабаков събрал хвърлени по терена монети и им обяснил, че неговият става 14.60...
