Успехите на Михаел Шумахер във Ферари логично държаха в сянка неговия съотборник Рубенс Баричело. Пристигането на бразилеца в отбора съвпадна с петте поредни световни титли на германеца.
Във Формула 1 винаги е трудно да виждаш как другите печелят, особено със същата кола. В същото време е напълно обичайно единият пилот да е в ролята на оръженосец за другия.
Именно това се случи с Баричело. В онези години той не си позволи да недоволства, като концентрира всичките си сили върху развитието на тима и върху собствената си кариера.
"Винаги съм създавал приятели и съм бил в добри отношения с всичките си колеги, но Михаел никога не ме е подкрепял. Никога не застана до мен, никога не ми предложи помощ, но и аз не съм го молил за това. С Михаел беше различно. Накрая разбрах, че екипът е само негов", сподели бразилецът в подкаста Beyond the Grid.
В Гран при на Австрия през 2002 г. Рубенс води колоната, но Жан Тод му нареди да пропусне Шумахер. Първоначално отказа, но в крайна сметка се предаде в последната обиколка заради "страх от внезапно уволнение".
Германецът спечели, а Баричело пропусна пресконференцията. "Онзи ден слязох от подиума и не се чувствах добре. Повърнах от ярост".
Рубенс отрече слуховете за клауза в договора му, която не му позволява да се състезава в пряк дуел с прочутия си съотборник. "Не, нямаше такова изискване. Много условия отхвърлих, но на други казах "да"- Прекарах 6 години в очакване на моя момент."
Баричело не отрича, че Михаел е бил по-добрият пилот от двамата. "Той беше във Ферари от 1996 г. Имаше 4 години по-дълъг опит и Жан Тод го смяташе за свой син."
