Паметна годишнина в българския спорт! Утре се навършват 50 години от първия световен рекорд на роден атлет. На 24 септември 1972 г. Йорданка Благоева преодолява 194 см в скока на височина.
Днес десетки спортисти уважиха двукратната олимпийска медалистка, която записа постижението в Загреб преди вече почти 5 десетилетия.
"Както се казва - повлякох крак. Най-вече много съм щастлива, че след моя рекорд много родни скачачки се прочуха по света - Людмила Андонова има световен рекорд, Стефчето (Костадинова) все още си е нейн, но освен тях има цяла плеяда с медали от световни, европейски и олимпийски игри. Това е най-важното - че имам последователи!, коментира пред bTV легендарната лекоатлетка.
"Споменът е много силен от Загреб. Тогава цяла нощ не спах след рекорда. Всеки един успех съм го почувствала едва, когато кацна в България. Тогава пътувахме с влак, не със съмолет. Когато се прибираш в България, усещаш това, което си направил."
"Няма да забравя тогава цял автобус от Монтана, от Михайловград, дойдоха да ме посрещнат – 194 цветя в една огромна кошница, която не можахме да носим. Целият двор при майка ми и баща ми беше в цветя. Това говори за гордостта на българите от нашите постижения."
"Ние не го правим за себе си, когато се издига българският флаг, когато се пее българският химн, това са неща, които не могат да се обяснят. Те остават в сърцето завинаги и пожелавам на много млади хора да им се случи."
"Правейки световния рекорд, аз паднах на дюшека, обърнах се по очи и не смеех да погледна от ужаса дали няма пак да падне летвата, но не се случи. Слава Богу! Погледнах все пак, видях, че е там. Тогава от Югославия ми подариха една златна гривна и ми казаха, че това е за отнетата олимпийска титла. Не бях споделяла, че летвата е бутната, но явно цял свят вече знаеше за инцидента."
Благоева дари на Музея на спорта своето отличие от Международната лекоатлетическа централа, което удостоверява рекорда.
"По някой път ти се иска нещо мъничко да запазиш за себе си. Когато дарих цялата колекция от медали, не намерих сили да го дам, но сега почувствах, че на тези години е редно вече да бъде тук между другите медали. Учудих се онзи ден колко много посетители има музеят. Непрекъснато идват и млади хора. Те виждат не само моите неща. Това е спортната слава на България!", допълни световната рекордьорка.
