Един от най-разпознаваемите журналисти - Георги Попвасилев бе на гости на Йордан Тенев в спортния подкаст "В съблекалнята" по студентската телевизия Алма Матер. Там той сподели интересни моменти от своя живот.
Когато е на 11-12 години попада в школата на Левски, но кариерата му като футболист приключва много бързо. "Едно от момчетата в училище ми вика: "Ти защо не дойдеш на тренировка на Левски? Търсим вратар". И бяхме се уговорили и ми викат: "Айде бегай на вратата, десет дузпи ще ти бием да видим как ще реагираш". И се бях разбрал предварително с моите хора къде да ми бият."
"И стана любопитно, че някои от другите пропуснаха, моите хора беше ясно къде ще бият и аз се изявих по най-добрия начин. И от десет дузпи вече не помня колко хванах и колко профучаха настрани, но треньора ми вика "Идвай от утре. Ще започнеш да тренираш с нас".
"И аз се прибирам вкъщи и гордо заявявам, че съм бил на тренировка, представил съм се добре и от утре съм едва ли не вратар на Левски. Майка ми нищо не каза в първия момент. Баща ми така се позамисли и вика: "Вратар не. Ако искаш да тренираш футбол - да, но вратар никога". И на другия ден ме заключиха и не успях да отида в 10 часа на тренировката и после ме беше срам да отида и така приключиха моите тренировки по футбол и вратарските ми геройства."
Попвасилев разказа и подробно за своята професия и за познатите на всички футболни фенове коментари. "Първия случай ми го припомниха. Това беше на мач на ЦСКА и Молде от евротурнирите. Имаше един гол, който беше шут от 30 метра. И на мен тогава ми хрумна да изтърся, че нашият препарира вратаря на Молде като пеперуда в хербарий на начална ученичка."
Във втората част на разговора известния журналист сподели от колко време е фен на Байерн Мюнхен и коя е неговата най-добра единайсеторка:
Вратар: Сеп Майер
Защитници: Филип Лам, Франц Бекенбауер, Ханс-Георг Шварценбек, Марсело
Полузащитници: Диего Марадона, Йохан Кройф, Мемет Шол
Нападатели: Герд Мюлер, Гаринча, Марко ван Бастен
Треньор: Удо Латек
А за националния отбор по футбол той беше красноречив: "Аз няма да доживея да има такъв национален отбор (като през 1994), на вас ви го пожелавам".
За финал на разговора Попвасилев отправи послание към младите журналисти, което гласи: "Личният контакт е по-важен от онова, което излиза от телефона".
