Изминаха 7 месеца от нахлуването на Русия в Украйна. Война, вкарала Европа, а и целия свят, в период на несигурност. Украинските спортисти обаче не спират да се състезават, а тази седмица националният отбор по художествена гимнастика пристигна за световното първенство, воден от Ирина Блохина. Тя е многопластова жена. Освен треньорът, извел Анна Ризатдинова до бронзовите медали на Олимпийските игри в Рио Де Жанейро, е хореограф, знаменитост в родината си - певица и телевизионна водеща със собствено предаване за футбол в най-гледаната украинска телевизия.
Връзката и с футбола не е случайна - дъщеря е на Олег Блохин един от най-известните футболисти в миналото и легендарната треньорка по художествена гимнастика Ирина Дерюгина. Блохина заедно с майка ѝ и баба ѝ Албина са движещата сила на местната художествена гимнастика.
За ужаса на войната, за куража, за вярата и още - в специалното интервю със звездната треньорка:
Ирина, къде тренирате след началото на войната?
- У дома сме си, в Киев. Никой не си го представяше така - че през 2022 г. ще се готвим по време на война за световно първенство и Олимпиадата, спасявайки бъдещето на идните поколения. Много е трудно. Не ти се иска да го повярваш и думите не стигат да бъде описано. Като треньор съм много горда с моя отбор. Така, както ги виждате днес на килима, бащите на всички тези момичета, на всяка една от тях са на фронта, за да защитят страната ни. Мислите и надеждите им са с тях. Надяваме се да имаме бъдеще, защото се чувстваме изгубени. Тук сме, за да кажем на света "Ще се борим до края и ще спечелим!
Какво им казвате, за да преодолеят страха тези нежни, крехки същества?
- Куражът е нещото, което крепи днес нашата нация, с него сме родени. Никой не казва, че нямаме страх, напротив имаме много, но сме много смели и силни! Не е нужно да им казвам нищо, те го усещат със сърцето си, защото виждат, че домовете им, нашите сънародници, всичко е бомбардирано. Изгубихме много хора. Ние никога няма да се откажем, не знаем как се прави това, дори когато сирените се чуват и трябва да се скрием в бомбоубежищата под залата. Знаете ли, тук е съвсем различна действителност, вие дори не го разбирате. Ние имахме същия живот и просто се събудихме един ден и всичко бе различно. Реалността бе друга.
Какво се случва с вашите гимнастички в най-засегатите от войната региони - в Запорожие, в Мариупол, в Харков?
- Направихме всичко да спасим нашите деца. Най-голямата ни болка е Мариупол, където Екатерина Деченка едва на 10 години загуби живота си. Тя не го заслужаваше, искаше просто да живее, днес я наричаме Олимпийския ни ангел, нейната мечта бе да отиде на Олимпиада. Има още много деца с такава съдба. Голяма част от гимнастичките ни напуснаха Украйна с родителите си. Днес в националния център тренират 30 състезателки. Надяваме се силно, когато войната свърши всички да се върнат обратно, но сега не можем да гарантираме тяхната сигурност.
Вашата баба голямата Албина Дерюгина, която е стожерът на украинската гимнастика, тази година навърши 90. Преживяла е втората световна война. Как приема сегашната ситуация?
- Не знам откъде намира сила! Сега пишем с нея книга, тя разказва спомените си. Оцеляла е под обстрел от нацистите и глад, на същите разрушения и окупация като сега. Надяваме се тази война да свърши скоро и баба да бъде жива и след нея.
