Да знаеш колко тежък е пътят към върха… и въпреки всичко да имаш силата да го извървиш. Да се бориш през студ, вятър, безкрайни тренировки, лишен от мигове с близките си. И в тихия ъгъл на съзнанието да се промъква въпросът: „Защо изобщо?“
Тези трудности са ежедневието на героите ни в поредицата „45 години шампиони“. Борислав Ананиев и Николай Илков се връщат от Москва'80 с бронзов медал на двойка кану 500 метра. Но каква е цената на този успех?
„Пътят ми започна още през 1968-а на езерото „Ариана“, спомня си пред bTV Ананиев. – Там имаше лодки, аз ходех и гребях. Един съученик ми каза: „Защо си даваш парите? Ела на Панчарево – там ще гребеш колкото искаш!“ И така започна всичко.“
Борислав Ананиев, роден в София на 11 декември 1955 г. „Първото ми състезание беше в Пловдив – второ и трето място. Веднага започнах да водя бележки – кой е пред мен, кои са силните, кои слабите.
Треньорът имаше много задължения и просто ни пускаше във водата. От другите спортисти научих техниката, подходяща за моите сили.“
Негов партньор в Москва е Николай Илков, роден в Пловдив на 21 февруари 1955 г. „С него сме тренирали години наред. Хората го наричаха „Кольо Стоманата“ – защото имаше изключителни качества“, разказва Ананиев.
Илков хваща греблото през 69-а, от 71-ва до 73-та е в Тракия, следват две години в ЦСКА, пауза от две, пет в Академик София и една Левски-Спартак, където и става треньор през 1989 г. С 4 четвърти места, 2 пети и 1 шесто от световни първенства.
Ананиев също има прозвище, за което, казва с усмивка, че все още го познават повече, отколкото по име: „На мен ми викаха Шебека и Маймуната. Като младежи в зала "Чавдар" много тренирахме баскетбол, волейбол, имаше много спортисти, много спортове наведнъж. И ми излезе име, че забивам, много скачам и така си ми остана“.
Двамата са „войни, жадни за успехи“, но правото да стъпят на олимпиадата не идва даром. Пътят минава през конкуренция, безброй километри вода, лагерите на Белмекен – 40-50 дни под строг режим, без да можеш да слезеш от планината, без лични автомобили, без нищо друго освен тренировки.
„Медалът в Москва... Победа, която ме е възнаградила за моя 20-годишен труд. 20 години аз съм бил в кану-каяка. 20 години - от юноша, участвах в първото европейско в Снагов (Рум) в многоместна лодка, седем човека гребяхме и тогава станахме трети. След това започнах да се изграждам като едноместен кануист. Станах и европейски шампион. Станах трети на световно. Две четвърти места на олимпийските игри в Монреал. Поне 10 години не съм излизал от шестицата на световни първенства“, разказва ни още той.
В Москва златото печелят унгарците, румънците са втори, а Ананиев и Илков – трети. Но за тях остава най-ценният миг: секундата, в която гледаш таблото и осъзнаваш, че си на подиума. „Облекчение и радост едновременно – докато не ти измерят лодката и не потвърдят мястото ти.“
След олимпийските игри идва пустото усещане на изхвърлените от системата. „След приключването на спорта, една система те изхвърля на улицата и ти си непотребен. Как се преодолява ли? – стиснеш зъби и започваш отново да търсиш мястото си. Но вече си загубил години. Аз съм 20 години в спорта, завършил съм техникум, но не мога да работя в професията си, нито да стана учител.“
И въпреки всичко Ананиев смята, че си е струвало. „Струваше се. Аз съм сядал на масата на Белмекен и съм го казвал, то е като виц: „Благодарим ти, Парчо, за щастливото детство!“. Това е, защото за спорта се даваше абсолютно всичко, спортът беше политика. Ние едно време от 360 дни 300 бяхме на лагер. Дъщеря ми се роди и аз се прибрах вкъщи, когато тя беше на 6 години...“, завършва Ананиев и замълчава...
И неизбежно ни кара да се замислим какво цена се плаща за всеки един медал. Всяко изкачване е трудно и неизменно те застига въпросът какво си готов да жертваш.
Николай Илков и Борислав Ананиев правят тази жертва в името на успеха. Затова и имената им ще продължат да светят ярко в българската спортна история.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
