1980 година. Москва. На 19 юли са открити XXII летни олимпийски игри. Седмица по-късно пет жени вече са си извоювали правото да застанат на стартовата линия на финала. Те са тук само за едно нещо. Конкурентите могат да прочетат по лицата им думите: „С греблата си ще цепим водата, а с това – и вашите надежди!“.
Ден по-късно и мъжете излизат в своята гладиаторска битка. И знаят как да се качат на подиума. Два дни, два бронзови медала. Огромна гордост, но и малко горчивина.
Днес в поредицата „45 години шампиони“ разказваме за поредния паметен момент в столицата на СССР.
За него пред bTV говори Иво Русев – най-младият от отбора тогава.
Мъжката четворка е в състав Минчо Николов, Любомир Петров, Богдан Добрев и Иво Русев. Последният е роден на 14 юни 1962 г. в Русе. Кариерата си започва в местния „Локомотив“.
„Започнах да тренирам сравнително късно, през 76-а година, бях ученик. Тогава самите треньори търсиха по училищата ученици с ръстови показатели. И след това започнах в националния отбор, тогава имаше разширен състав и събираха млади перспективни, за да ги отсеят. Показах резултати и останах“, спомня си той.
Две години преди Игрите подготовката става значително по-тежка. Това означава, че Русев трябва да избере дали да загърби образованието си.
„Моите родители бяха много против, защото последните години, 78-а и 79-а, се изискваше целогодишна подготовка. И те не искаха това да става за сметка на училището. Поставиха ми условие – ще ми позволят да спортувам, като с това трябваше да си взема изпити, оценки и да успея да завърша. В крайна сметка успях да ги съвместя – същата 80-а година завърших и 80-а година беше олимпиадата в Москва“, разказва за усилията, които е положил в преследване на мечтата си.
Въпреки младостта си, съотборниците му предлагат на треньорите да сформират четворка именно с него. Русев знае, че ще трябва да оправдае доверието с резултати.
И го прави.
Отборът върви отлично – в трите контроли на базата в Панчарево за определяне на представителната четворка те печелят и трите. Билетите за Москва отиват при тях.
Съперничеството между четиримата обаче също е от ключово значение:
„На някои контролни състезания, когато сме били в индивидуални лодки, съм ги побеждавал. Това ми даваше самочувствие, защото един младеж на 18 години да се бори със световни имена, да успее психически да се пребори... ми е било изключително полезно. Тяхното присъствие ми даваше някаква подкрепа, морална, психическа“, оценява важността на своите колеги.
Бойкот предшества началото на Игрите в Москва. САЩ протестират срещу участието на СССР във войната в Афганистан. Това обаче не прави класирането подарено:
„В нашата дисциплина тези държави от предишните световни първенства си участваха, не бойкотираха. САЩ нямаха никакво участие в нашата дисциплина на световните първенства. Този бойкот и неучастието на някои държави не ни е помогнало да се класираме“, категоричен е Русев.
Четиримата гребци достигат до финала, а там разчитат на специална стратегия – лично тяхна. Не просто изпитана във времето, но и такава, за която са напълно подготвени.
„На последните 500 метра рязко вдигахме темпото, скоростта и буквално до отказ, както се изразявахме ние. В Москва се движим на 2-ра, 3-та, 4-та позиция и там ясно се вижда как тази рязка промяна ни помогна да се класираме.
Аз още пазя протоколи. Времето, което сме дали на последните 500 метра, е най-доброто поставено. Може би трябваше малко по-рано да тръгнем, защото вече настигахме втория и първия. Но пък ако бяхме тръгнали прекалено рано, имаше опасност да не ни стигнат силите“, връща лентата към този миг на върховно натоварване Русев.
И така мъжете последват примера на жените в четворките скул от предишния ден – успех, който са наблюдавали и който им е послужил за вдъхновение.
„Ние гледахме абсолютно всички състезания, когато не бяхме на тренировка. Гледахме и жените, да.“
Кратко, но достатъчно. Иво Русев и съотборниците му проследяват финала на жените, които за малко се разминават със златото.
„При жените четворката скул имаше от световни първенства преди олимпиадата първо и второ място и бяха с изключително добра подготовка. Общо взето нагласата беше да станат олимпийски шампиони. И реално очакванията и възможностите и аз съм ги преценявал, че могат да станат.
Тогава те бягаха на 1000 метра. Те водиха. За съжаление се разминаха с първото място, но това не прави постижението им по-малко“, казва с не по-малко емоция Иво Русев.
Години по-късно разговорите за състезанията по вода не само че не са нещо странно, но се пренасят и под общ покрив. Една от гребкините в онзи отбор е и негова съпруга – Анка Бакова.
С нея в лодката са още Мариана Сербезова, Румеляна Бончева, Долорес Накова и Анка Георгиева – рулеви.
„Тогава атмосферата сред тях е била чудесна, подкрепяли са се непрестанно – от началото, в който е сформиран отборът, до самия финал. Нерядко се връщаме към тези мигове с усмивка и малко носталгия“, пренася ни по-близо до обстановката Русев.
Някои от медалистите вече не са сред нас. Минчо Николов, Любомир Петров и Анка Георгиева отлитат от този свят към друг, в който водите са по-спокойни и не така студени.
Споменът за гордите и смели властелини на греблата и вълните обаче не може да бъде заличен. Още повече че и преди мъжете, и преди жените са само две нации – ГДР и СССР, тогавашните велики сили в гребането.
Лъвовете и лъвиците ясно демонстрират мощта си, за която на Гребния канал в спортния комплекс „Крилатское“ със сигурност все още се чува шепот. Шепот на победители.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
