Пловдивчанинът, който се качи на кану на 14 години и за няколко години превърна мечтата си в история – Любомир Любенов, остава символ на воля, талант и неподправена любов към водата.
От момчето, което се учи да държи греблото - до героя в Москва’80.
Роден на 26 август 1957 г. в Пловдив, Любенов расте близо до водата и първоначално мечтае да стане моряк. Съдбата обаче има други планове. Той се качва на кану за първи път едва два месеца преди да навърши 14. Треньорът Видьо Чипилски веднага разпознава таланта му.
Успехите не закъсняват. На 18 години вече е №1 на България на С1-500 м, а година по-късно прави фурор на световното първенство в Белград, където става първият българин световен шампион в кануто. Това е началото на пътя, по който Любенов ще остави незаличима следа.
През 1979 г. в Щутгарт печели сребро на 1000 метра и бронз на 500 метра, а следващата година идва кулминацията – олимпийските игри в Москва'80. На 1 август взема сребро на С1-500 м, а ден по-късно – злато на С1-1000 м. Така Любенов става първият българин с два медала от едни олимпийски игри в кануто.
„Няма лесни и трудни състезания. Там всичко, не само първото място, се постига много трудно“, казва преди години Любомир Любенов, който е избран за "Спортист на годината" в края на 1980 г. След него тогава се нареждат гимнастикът Стоян Делчев и щангистът Янко Русев.
Колегите му го описват с възхищение: „Ние се пребивахме от тренировки, а той си гледаше гълъбите, но като влезем във водата, ни пребиваше по трасето. Наистина беше невероятен! Имаше разкошна техника и подчертано атлетически качества.“
След олимпийските успехи Любенов печели последния си медал от световно първенство през 1981 г. – бронз на двойка кану на 500 м със Севдалин Илков.
Общият му актив включва 2 олимпийски медала, 4 от световни първенства и 11 от републикански първенства.
Личният му живот също е белязан от спортната страст. Любенов създава семейство със световната шампионка Величка Минчева, с която имат двама сина – Веселин и Атанас.
„Любо е скромен и честен. Има корав характер, решителен е. Популярността му тежи и за това отбягва журналистите, шума около себе си“, споделя съотборникът му Севдалин Илков.
„Бе много млад, но го бях нарекъл ‘професора’ в кануто“, казва каякарят Иван Манев, бронзов медалист с четворката в Москва’80. Недялко Недялков старши-треньор на националния отбор по онова време допълва: "Впечатлен съм от невероятната способност на Любенов да се мобилизира по време на състезание, от умението му да надминава постиженията, които е давал на тренировки и контролни изпитания. Друго прекрасно качество е, че издържа на нервното напрежение преди старта, не изразява видимо душевното си състояние.”
В непубликуван разговор от октомври 1982 г. с колеги от „Марица“ Любенов споделя: „Определят ме като неуправляем вероятно, защото се доверявам на организма си, на вътрешното си чувство и не се вслушвам прекалено много в чужди съвети и приети норми. Иначе не ми липсва уважение към хората. Не съм неблагодарник.
Има обаче неща, които не мога да разбера. Например, че не трябва да се спори с началник. Че трябва винаги да мълчиш, когато ти говори по-старши. Не съм съгласен с това. Ако бях праволинеен, да казвам, че все аз греша, да признавам, че съм виновен, без да е така, сигурно нямаше да говорят така за мен. А аз все отговарям, изразявам своето мнение. Не приемам веднага изразената позиция. За това началниците не искат да "хващат" чепатата тояга.“
Пред bTV за иконата Любенов говори друго знаково двойния олимпийски медалист от Барселона'92 Николай Бухалов.
Тайната на неговия успех се крие в една ключова среща именно през 1980 г. "Пътищата ни се пресякоха, когато аз дойдох в спортното училище и започнах да тренирам кану. Любомир Любенов беше станал олимпийски шампион в Москва. Той за мен винаги и бил пътеводна звезда, мой кумир в спорта, мой идол, на когото аз съм се опитвал да подражавам. И винаги той е бил мотиватор, защото когато има един такъв голям спортист, който е успял, значи и другите могат", откровен е Бухалов.
Шест години по-късно той е в една група с утвърдения кануист. И взима максимума от това: "Имах голямата чест да тренирам с него и това ми даде път към големия спорт. Той ни учеше на много неща в кануто, които няма откъде да вземеш".
А на въпроса как може да опише Любомир Любенов по най-краткия начин, настоящият председател на федерацията по кану-каяк отговаря не просто с уважение, но и с благодарност: "Олимпийският шампион, невероятният характер, невероятният спортист...!"
На 1 и 2 август 1980 г. Любомир Любенов не просто спечели два медала от една олимпиада – той разтърси спортния свят и постави България на картата на кану-каяка завинаги. От хлапето, което се качи на кану едва на 14 години, до олимпийския шампион, той показа, че нищо не е невъзможно!
И днес, когато водата се движи тихо, характерът на Любомир Любенов все още се усеща във всяка капка – напомняне, че истинските шампиони никога не изчезват.
Повече от интервюто на Николай Бухалов пред Емил Кацаров - вижте във видеото.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
