Тоня Хардинг остава една от най-противоречивите фигури в историята на спорта - жена, която светът дълго време виждаше само като „лошото момиче“ на фигурното пързаляне.
Зад скандалите, агресията и сензационните заглавия обаче стои вечната история на едно дете, израснало в страх, самота и постоянна борба за любов и признание.
Още от най-ранна възраст животът на Тоня бил далеч от красивата приказка, с която обикновено свързваме фигурното пързаляне. Майка ѝ, ЛаВона Голдън, била обсебена от идеята дъщеря ѝ да стане най-добрата фигуристка в света. На едва 4 години Тоня вече прекарвала безкрайни часове на леда. Вместо подкрепа и топлина, тя получавала суров контрол, психически тормоз и физическо насилие. Често идвала на тренировки със синини по тялото - последствия от побоите, които майка ѝ нанасяла, когато момичето не оправдаело очакванията ѝ.
Докато другите фигуристки изглеждали като принцеси - изящни, усмихнати и перфектни пред камерите - Тоня била различна, далеч от ролята на „идеалното момиче“. Била груба, избухлива, непокорна и твърде истинска за свят, който обичал съвършените образи. Именно това я превърнало в аутсайдер, въпреки че талантът ѝ бил безспорен. Мнозина смятали, че съдиите често я поставяли зад по-слаби състезателки само защото не се вписвала в изисканата и подредена картина на спорта.
Въпреки всичко Тоня продължавала да тренира по осем часа на ден. Ледът бил единственото място, където болката сякаш изчезвала.
На 18 години среща Джеф Гилъли - първия мъж, който ѝ показал внимание и нежност. За момиче, което никога не било чувало достатъчно добри думи, това било като спасение. Само година по-късно двамата се женят. Мнозина вярват, че Тоня се омъжва толкова млада, за да избяга от майка си и от токсичния дом, в който е израснала. Но дори в деня на сватбата си не получила подкрепа - майка ѝ я унижила с думите, че е глупачка, задето се омъжва за първия мъж, който ѝ казал, че е красива.
Бракът обаче бързо се превърнал в нов кошмар. Скандалите между Тоня и Джеф ставали все по-жестоки и често преминавали във физическо насилие. Тя криела следите от побоите под пластове грим и пудра, а веднъж спорът между тях едва не завършил трагично, след като той насочил пистолет срещу нея.
И въпреки целия хаос в личния си живот, Тоня не спирала да тренира. До нея оставала треньорката ѝ Даян Роулинсън. Благодарение на желязната си дисциплина и необикновения си талант Хардинг успява да постигне нещо, което дотогава изглеждало невъзможно.
През 1991 г. влиза в историята като първата американска фигуристка, изпълнила легендарния троен аксел - изключително сложен скок, смятан дотогава за запазен предимно за мъжете заради огромната сила, скорост и прецизност, които изисква. Това бил моментът, в който едно момиче, прекарало живота си в борба, доказало на света, че може да бъде най-добрата.
Но славата ѝ никога не успява да засенчи скандалите. През януари 1994 г. светът става свидетел на един от най-шокиращите моменти в историята на спорта. След тренировка в Детройт съперничката ѝ Нанси Кериган е нападната от неизвестен мъж, който я удря по коляното с метална палка. Кадрите с разплаканата фигуристка обикалят света за часове и предизвикват истинска медийна буря.
Разследването постепенно стига до хора от обкръжението на Тоня, включително съпруга ѝ Джеф. Скандалът унищожава кариерата на Хардинг и я превръща в една от най-мразените жени в Америка. И до днес обаче остава въпросът дали тя е била основният организатор на случилото се.
След края на кариерата си Тоня опитва различни неща и дори се занимава професионално с бокс.
Години по-късно филмът „Аз, Тоня“ отново връща вниманието към нейната история и кара света да погледне отвъд скандалите.
