Всеки успех трябва да се празнува. Но още по-вярно – за всеки успех трябва да се говори. Дори и да са минали 45 години от него.
Днешният герой в поредицата „45 години шампиони“ е пловдивчанинът Петър Запрянов. Със стабилна ръка, точен мерник и един исторически резултат той събира погледите на спортната общественост през 80-те години на миналия век. А на олимпийските игри в Москва е на една точка… и на едно възражение от това да се прибере със златен медал.
Възражение, което обаче няма кой да подаде.
Петър Запрянов се ражда в Пловдив на 23 март 1959 г. Интересът му към оръжията се проявява още в детството.
Той израства покрай тях, а има за вдъхновение има и дядо си, който е ловджия. Мисълта, че трябва да е готов да защити родината си при екстремни обстоятелства, също се превръща в подтик Петър Запрянов да вземе пушка и никога повече да не погледна назад.
„Исках да се уча да стрелям още като ученик. Избираха по десет човека от клас да ходят към окръжен клуб към Комсомола“, спомня си първите събития, която са го отвели в спорта Запрянов.
Година по-късно е в дружество "Марица". Медал на републиканско първенство става поводът да го привлекат в ЦСКА. По негови думи – „Там се развих, както трябва. И още в този сезон влязох в предолимпийския отбор“.
През годините Запрянов се подготвя при Атанас Читанов, при Евгени Минев в "Марица" и Владимир Константинов в ЦСКА.
„От всеки треньор съм научил много. Най-ценното аз си го постигнах сам. Когато си вложих мой начин на тренировка, мои методи за тактика, тогава ми се качиха резултатите“, отчита колко са били важни личната мотивация и отдаденост.
С треньора на националния отбор обаче, чието име не споменава, така и не намират общ език:
„Той беше бивш подполковник от армията и беше свикнал да командва. И един път ме наказва защо като дежурен слизам последен на физзарядката, друг път ме наказват защо слизам първи“.
Това така и не спира Запрянов, който участва на няколко световни и европейски, от международни турнири има по над 10 златни и сребърни медала. А предстоят още много върхове!
Всеки спортист си припомня с умиление за триумфите си. Ако обаче нещо им е попречило да застанат на най-високото стъпало – това оставя и остава много по-дълбок белег.
„Ако си в тройката, това, за което си отишъл, си го изпълнил. Първият беше на една точка преди мен, вторият беше на една точка преди мен. Една точка!“
Унгарецът Кароли Варга печели златото с 599 точки, среброто е за Хелфрид Хейлфорт от ГДР, който записва същия резултат. Срещу името на Петър Запрянов пише „598 точки“.
„Ако бяхме дали възражение, щяха да я дадат десетка и щях да стана първи. Нямаше кой да напише възражението, защото нашата делегация бързаше да си отиде до олимпийското село. И останах там сам. Аз нямам право сам да подавам“, не може да остане равнодушен Запрянов.
Така от Игрите в Москва и в коронната си дисциплина – 60 изстрела лежешком с малокалибрена пушка, на разстояние 50 метра, стрелецът се прибира с бронз, но и с болка, която ще остане у него завинаги.
1981 г. Балканиада в София. Исторически миг!
„Намерих много хубава пушка в „Академик“. Видях я, пробвах я. Още като я пробвах, казах „Това е пушката!“. Патрони също хубави намерих“, още се вълнува той.
И то какъв! 600 от 600 възможни точки. Абсолютен рекорд.
„Просто бях готов за тоя резултат. Още предишната година бях!“
Следващата цел – Игрите в Лос Анджелис през 84-а. Които обаче Източният блок бойкотира.
„Формата… Страшна форма! По-добра от предишния път. Казаха „Няма да ходите!“. Аз досега не съм се напивал в живота си. Тогава щях да се напия от яд и от мъка“.
Обстоятелствата (или не точно те) нанасят още един удар по него:
„Някой ми повреди пушката точно преди да заминем на Комуниадата. Надраха ми цевта вътре. Аз съм почти сигурен кой е. Бил съм полицай след това, правил съм разследвания. Но не бяха планирали, че имах резервна“, разкрива медалистът.
На Игрите „Дружба-1984“ става първи с рекорден резултат – 599 точки.
„Мотивацията! Желанието! Стискаш зъби! С нокти и лакти се бориш срещу себе си! Без компромиси във всичко! И да наложиш волята си! Ти да я наложиш волята си!“, не е изгубил спортната си злоба той.
Какво условие е бил поставил Запрянов, за да замине за Москва, колко сериозен е бил конфликтът му със старши-треньора на националния отбор и има ли достоен опонент днес – чуйте повече в интервюто.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
