Спортистът, който носи първия олимпийски медал по джудо. В днешния епизод от поредицата ни “45 години шампиони“, посветена на олимпийските игри през 1980 г., ще си спомним за големия Димитър Запрянов.
Неговият близък приятел и съотборник в националния отбор по джудо Христо Маев разказва за отмъкнатия златен медал, необичайния му житейски път и за това как Димитър е побеждавал противниците си насън.
„Митко Запрянов е едно момче от Стара Загора, което започва да тренира джудо като доста малък. Имаше голям талант и с течение на времето се утвърждава като добър спортист.“
„Малко хора са дали толкова много на джудото, колкото е дал той. Бай Митко беше страшно добър човек. Сърцат човек, който нямаше страх от нищо. Няма кой да попитате за Димитър Запрянов и той да ви каже нещо лошо. От него лъхаше страшна доброта, но може би голям човек лош няма“
„Никой не очакваше, че Димитър Запрянов и Илиян Недков ще вземат медали в Москва. Просто гръм от ясно небе. Отидоха, сбориха се момчетата и всичко се получи. И благодарение на таланта и сърцето, което те притежаваха, станаха втори и трети, като за Митко бих казал, че той си беше първи. Определено си беше първи“, допълни Маев.
Димитър Запрянов печели първия олимпийски медал по джудо за България, и то в най-тежката категория над 95 килограма.
„Един спортист, цял живот се бори, за да отиде на Олимпиада. И вече когато отиде на Олимпиада, трябва да се пребори за медал. Митко Запрянов успя и се пребори. Даже той трябваше да стане първи, но според мен съдийството или правилата бяха против него“, сподели Маев.
„Има видео в интернет, всички могат да го видят и всички, които се занимават с джудо, ще видят че Анджело Паризи в началото на финалната среща пада на ипон.
По всички критерии сега, той взима ипон, което е чиста победа в джудото срещу Анжело Паризи, който е световен, и европейски шампион. Тогава нямаше реплей, нямаше видео повторение. И всъщност съдиите отсъждат по-ниска оценка и няколко секунди преди финала Паризи повали Митко на ипон".
„Беше си му отмъкнат за мен златния медал“, допълни Маев.
Още от дете първата любов на Димитър Запрянов е било джудото. Това е първият спорт, който сребърният медалист от 1980-а тренира, но впоследствие се оказва, че той има и други таланти.
„Той е шампион и по самбо, по принцип. Световен шампион по самбо, ако не се лъжа и европейски, но първата му голяма любов си е джудото. Той цял живот си е бил джудист, самбото беше така между другото. Беше по-добър от останалите и в това“, сподели Христо Маев.
Димитър Запрянов е признат за джудист на XX век от Българската федерация по джудо. Освен сребърен медалист на Олимпиадата в Москва, Запрянов е двукратен сребърен медалист на европейски първенства(1981-а и 1983-а). Печели още два бронза на голямата международна сцена(европейското първенство през 1988-а и световното през 1985-а), но никога не успява да се изкачи на последната стълбичка:
„Такава му е била кармата. Съжаляваме, че не е ставал първи. Той много пъти е бил първи, но просто на големи първенства наистина при нас е страшно трудно да отидеш на голямо първенство и да вземеш медал".
„Страшна психика имаше. Дори да загуби, той си гонеше нещата до края и пак си повеждаше от срещата. Имаше случай, в който го събуждаме, понеже той спи отзад на втория ред. Излиза, бие и пак си ляга да спи на пейките“, сподели близкият приятел на Запрянов
„Ясухиро Ямашита беше дал едно интервю. Ямашита е един от идолите в нашия спорт. Той е японец в тежка категория. Мисля, че веднъж е олимпийски шампион и много пъти световен шампион. Той беше казал, че единствения човек, срещу когото не иска да се изправя, е Димитър Запрянов, което показва силата на Бай Митьо“, сподели Христо Маев.
През 1989 г. Димитър Запрянов слага край на състезателната си кариера и се насочва към треньорството. Поема националния отбор по джудо, но след няколко години се оттегля по причини, неизвестни дори за Христо Маев:
„Митко Запрянов беше много добър треньор, но той не искаше да наранява никого. Той беше в националния отбор. Не знам защо, имаше някакви интриги и той се махна“
„След националния отбор Митко от заслужил майстор на спорта отиде и стана общ работник в строителството. Дълги години работи в строителството и всъщност, благодарение на това, че им дадоха на олимпийските медалисти пенсия, той се махна от строителството и спря да работи“, допълни Маев.
„Не може един сребърен медалист от олимпийски игри да отиде да работи в строителството. Няма работа, няма какво да прави. Той е спортист. Не можа да стане треньор. Той си беше треньор, но не можа да се разбере с колегите си“, сподели главният секретар на Българската федерация по джудо.
Най-изявеният български джудист си отиде през юли 2024 г. след тежка битка с рак. Неговото име ще остане завинаги в историята като първия български олимпийски медалист по джудо, а постиженията му никога няма да бъдат забравени.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
