Звездата на Диана Дудева свети много високо и със собствена светлина в историята на българската и световната спортна гимнастика.
Намираме я в Солун - спокойна, уверена, удовлетворена. Живее в Гърция от 32 години.
На олимпийските игри в Сеул 1988 печели бронзов медал на земя, който е първият в историята на женската спортна гимнастика.
Има още два медала от европейски първенства - сребърен и бронзов.
"В Солун е националният център на Гърция по спортна гимнастика за жени и девойки. В Атина - се готвят мъжете и младежите. Нивото не е зле. Но няма спортни училища, което прави подбора и самата подготовка по-трудна. Тренираме едноразово, по три часа на ден. Жените са около 15-ото място в Европа, мъжете са по-напред", започва да ни разказва Диана между две тренировки.
Състезателки й знаят нейната история. Търсят клипове и видеа в интернет и YouTube. Изпълнени са с възхищение, искат да са като нея. "Но не си дават сметка колко труд, лишения и дисциплина стоят зад тези успехи. Сега е друго. Поколението е друго. Изкушенията - също. В нашия спорт няма компромиси", допълва Дудева, родена през 1968 г. в Плевен.
"Идваха треньори и подбираха деца. Бях във втори клас. Харесаха ме, но за художествена гимнастика. Година и половина тренирах, но ми беше скучно. Липсваше ми адреналинът. В същото време по-голямата ми сестра тренираше спортна гимнастика и аз постоянно бях при нея в залата. Първата ми треньорка бе Маргарита Томова. В един момент закриха спортната гимнастика в Плевен и двамата със съпруга ѝ се преместиха в София, в ЦСКА. Искаха да вземат и мен. Бях на 10. Родителите ми се съгласиха, докараха ме в София и аз заживях в интернат."
Диана помни почти ден по ден първите дни в големия град. Преживяното може да се усети по гласа ѝ дори през телефонната слушалка.
"В началото беше много трудно. Пишех писма, исках да ме вземат. "Елате, моля ви", редях думи след думи..." Баща ми беше военен и просто ми каза: "Ти си се хванала на хорото, ти ще го играеш!" Нямаше път назад. Истината беше, че докато писмата стигнеха до Плевен и отговорът се върнеше до София, кризите бяха преминали и беше ред на нови препятствия и предизвикателства.
На втората година се преместих в Националната база на стадион "Раковски" и живях там до края на моята кариера.
Имаше състезатели от Пловдив, Варна и къде ли не и това донякъде покриваше липсата на семейството. Виждах се с нашите два пъти в годината".
Най-трудно ѝ е преди Игрите в Сеул. Вече е на 20 години. Най-голямата в отбора. За близо месец затварят момичетата в хижа на Витоша, за да са съсредоточат само върху предстоящата олимпиада. "От залата - в хижата и обратно. Това беше животът ни. Не ми даваха дори да шофирам, за да не стане някоя беля. Психически беше много тежко. Бяхме много силен отбор и нямаше как при подобно ниво на подготовка и качество на съчетания, да не успеем", горда е Диана.
В Южна Корея тя е без личния си треньор Иван Кондев. Заминава треньорът на Боряна Стоянова.
"Това ми подейства като допинг. Мобилизираме още повече. Вля ми неподозирани сила и енергия. Родители ми казаха, че по телевизията са видели в погледа ми така увереност, каквато не са виждали преди. Бях обявила, че след Сеул спирам със спорта, но исках да го направя по най-добрия начин", разказва Дудева.
