Да успееш. Напук на всички очаквания. Тогава, когато всички шансове са срещу теб.
Този житейски урок може да бъде научен от Исмаил Абилов – един от малцината български спортисти, които успешно изкачиха върха на олимпийските игри
Той е герой в поредицата ни "45 години шампиони" днес!
И днес, ако потърсите информация за село Лопушна, в близост до Провадия, личността, която е голямата гордост за това село, е Исмаил Абилов.
В населено място, в което борбата е на почит, пътят на Абилов изглежда начертан. Никой обаче не предполага, че успехите му в спорта могат да достигнат тези висини.
Исмаил Абилов отбива своята военна служба в Славия – един от най-силните клубове по това време. Тренировките при "белите" са на високо ниво под наставленията на Желязко Димитров.
Благодарение на него и труда си, Исмаил печели първото значимо отличие - сребро от световното първенство за младежи през 1971 години.
Номер едно при младежите и разочарование от Игрите в Мюнхен през 1972 година. Това е началото на кариерата при мъжете за Исмаил Абилов, който пропуска най-големия спортен форум заради... крехката си възраст.
4 години по-късно, е време за голям дебют – този в Монреал. Борецът не се справя спрямо възможностите си и остава пети. Тази позиция не само не удовлетворява Исмаил, но го кара и да се съмнява... Дали един ден може всички да слушат химна в негова чест?
Най-тежкият момент тепърва предстои за Абилов. През 1977 година той получава ужасяваща контузия на ръката, която излиза от рамото му. Освен всичко това, Исмаил къса и мускул на бицепса. Първата „битка“ извън тепиха е дали Исмаил ще има възможност да ползва своята ръка, дали ще има чувствителност.
Борецът чува и друга присъда, тежка, страшна, неочаквана. Шамарът на съдбата е налице: „Край на кариерата!“.
2 години след като чува присъдата „Приключил за спорта“, Исмаил Абилов започна да опровергава лекарите.
Първо участва на световното първенство за мъже, а след това, в олимпийската година, успява да спечели най-стария турнир по борба в Европа – „Дан Колов“.
А най-доброто... тепърва предстои.
Абилов, преминал през трънливия път на успеха, успява да се окичи с бленуваното злато в Москва. Триумфът на Игрите в руската столица е още по-сладък, тъй като на финала той тушира Ищван Ковач - човекът, причинил му свирепата си контузия.
Върхът е превзет – Исмаил е олимпийски шампион. Точно в Москва се ражда легендата Исмаил Абилов. Олимпийският турнир дава и прякор на българския борец.
6 срещи, 5 туша! Тази феноменална статистика стои зад олимпийския триумф на Исмаил Абилов.
На българския борец не се налага да изиграе срещите си в пълното им времетраене. Дори и на финала стига до триумф след 108 секунди!
По време на т.нар. „Възродителен процес“ – Исмаил Абилов напуска България в посока Турция. При югоизточните ни съседи Абилов се развива като треньор. Достига и до признанието да бъде начело на националния отбор на Турция по борба, свободен стил.
Исмаил Абилов – олимпийският шампион, за когото „Не мога!“ не фигурира в речника!
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
