Тя има несломим дух и живее с мисъл за утрешния ден. В навечерието на най-светлия празник златната олимпийска медалистка по бокс от Токио - Стойка Кръстева, ни посреща в залата и в своя дом. Шампионката се върна към момента на триумфа и открехна завесата на живота си след края на спортната кариера.
Родена на 18 септември 1985 г. в Добрич, Кръстева мечтае да е лекар и рита футбол с момчетата. С приятелите от игрището влиза в залата за бокс. Oт 2019 г. e част от столичния Локомотив с треньор Борислав Георгиев.
Стойка е 7-кратна шампионка на България, два пъти европейска и два пъти световна вицешампионка. Диамантът в спортната ѝ корона е олимпийският медал, с който едва не се разминава. Месеци преди олимпиадата се отказва от спорта, заради липса на средства за подготовка, и работи в пицария. Но това е само препятствие по пътя и тя не само се връща в спорта, но и на 35 става най-възрастният боксьор с олимпийско злато.
Днес Стойка е по-щастлива, тя е майка на 9-месечната Цветелина и треньор на националния отбор за девойки старша възраст.
"За първи път влязох в залата по бокс след едно идване от треньора ми в училище да търси деца. Отидох не по собствено желание, а въз основа на това, че децата, с които играех футбол в квартала, бяха отишли в залата по бокс. Отидох да гледам, изобщо не ми беше интересно и отидох да гледам художествената гимнастика, очевидно и това не беше моят спорт и си тръгнах.", споделя Кръстева.
След две седмици, тя се връща в залата по бокс. Не като наблюдател, а като спортист… и така до днес.
"Аз се шегувам много често и казвам, че ми бяха необходими само 23 години, за да се случи всичко това. Трябва много труд, много търпение, много лишения, за да се случат мечтите на всеки един, и е хубаво младото поколение да го знае това, защото много често искат да се случи сега, веднага, на секундата, без полагане на много усилия и лишения, но това няма как да стане."
Кръстева се върна и към триумфа в Токио.
"Настръхвам, няма как човек да забрави тази емоция! И мисълта в главата ми беше "Да, направихме го! България е над всички!". Защото много често знаете, че България е малка държава и е така дискриминирана и всеки си казва "Оо, тия не ги броят за нищо, те са някъде аутсайдери встрани", а всъщност ние доказахме, че колкото и да сме малки, колкото и слабо да ни е финансирането, или каквото и да е, за една подготовка в сравнение с големите държави, ние можем да сме над тях, защото българският народ е много силен и го е показал във времето. Може да преодолее всичко, стига да го пожелае и да се обедини, защото това е разковничето за мен."
А тежи ли златният медал? - "Двузначно ще го кажа. Физически тежи 570 грама, което никак не е малко, но по-скоро морално тежи доста повече. Тъй като вече ангажиментът аз да предам на следващите поколения опита, емоциите, които са се случвали и начина, по който те да постигнат този успех, тежи много повече. Аз нямам право на грешки, трябва да бъда перфектна във всяко едно отношение, за да мога да им дам своя личен пример."
След историческото отличие в женския бокс за България, Кръстева прекрати състезателната си кариера и премина от другата страна на въжетата… като треньор.
"Предимно първо искам да науча идващите в залата да бъдат добри хора. Да бъдат дисциплинирани, да имат самоконтрол, да уважават, без значение дали е противник, дали е някой друг човек - да уважават хората, защото уважението, трудът и постоянството са в основата на всичко."
На 13 юли миналата година Стойка Кръстева получи и най-важния си медал в живота. Тежащ не 570 грама, а почти 3 кг. Не е златен, а безценен - нейната първородна дъщеря Цветелина.
