Вяра е на 19 години. Родена е с церебрална парализа. Но със сърце на шампион. На игрите на Спешъл Олимпикс в началото на пролетта момичето спечели исторически бронз във фигурното пързаляне.
"Занимавам се с фигурно пързаляне от 6 години, като допреди това смятах, че съм напълно скарана със спорта и никога нищо няма да тренирам, така че може би това е една от най-големите промени настъпвали, някога в моя живот", разказва Вяра, която откриваме на пързалката в Зимния дворец в София.
Вяра още свиква с мисълта, че държи в ръцете си първото отличие в спорта, който я кара да мечтае безгранично.
"За мен беше много шоково, аз не го осъзнах, до ден днешен аз не осъзнавам каква е стойността на това, което съм постигнала и се опитвам все още да преосмисля цялото преживяване", споделя тийнейджърката, която има и други мечти, извън леда и кънките – да учи японистика.
Пързалката за Вяра е спасение
И втори дом.
Място, на което Вяра открива себе си.
Питам я как е открила страстта си към фигурното пързаляне?
"Като всички хубави неща в живота – по случайност. Майка ми често посещава пързалката, тъй като двете ми сестри също тренират фигурно пързаляне и съвсем случайно се запозна с моята сегашна треньорка", разкрива ни фигуристката, която е истински пример за всяко дете с нейното заболяване.
Човекът, който силно вярва в момичето, е нейният треньор. И в спорта, и в живота, винаги ти трябва някой, който да ти каже: Давай, ти можеш! Трудно е, но ще се справиш! В живота на Вяра този човек се казва Милена Димитрова.
• Как бихте описали Вяра с няколко думи?
"Много амбициозна, много упорита, целенасочена. Като разбра, че спортът ѝ се отразява добре, много сериозно отношение към заниманията", споделя ни треньорът на Вяра. Милена Димитрова работи с момичето от 6 години и е възхитена от нейния дух и упоритост.
Любовта и вярата. Майчината и тази на един треньор. Те дават кураж на едно 19-годишно момиче да преодолява себе си всеки ден. Кой е винаги там, когато на Вяра ѝ стане мрачно в душата? Следва простичък, но отговор от дълбочината на душата:
"Най-сериозната ми подкрепа са моята треньорка и моята майка."
Връзката между треньор и състезател е много силна. Вяра не си представя живота без опеката на Милена Димитрова. Но и Милена Димитрова не би могла да си представи, че ще бъде на пързалката без нейната Вяра.
Питам Вяра каква е Милена, когато двете работят заедно на леда?
„Със сигурност е строга. Аз смятам, че един треньор трябва да бъде малко или много строг, за да се получават нещата на леда, но същевременно много добра, има подход към всички деца, които тренират, включително и към мен и също много мотивираща“, казва бронзовата медалистка от Спешъл Олимпикс.
Милена Димитрова среща Вяра за първи път през 2019 г. Тогава момиченцето е на 13. От тогава, двете вървят ръка за ръка.
• Какви са предизвикателствата, с които Вяра се сблъсква?
„Има големи притеснения и страхове. Че ще падне, че няма да може да изпълни елементите както трябва, че ще се изложи. Първоначално имаше много най-различни предизвикателства, свързани с това, че хората с интелектуални затруднения не могат да карат кънки на лед, не могат да постигнат резултати“, казва Милена Димитрова.
Вяра има специално послание към децата, които страдат от нейното заболяване:
"Колкото и да не им се вярва, възможно е да се карат кънки на лед, възможно е спортът да лекува."
Едно 19-годишно момиче не спира да мечтае. И се буди всеки ден с нещо, което ѝ дава смисъл:
"Желанието да стана по-добра, тъй като наистина харесвам това, което правя и се надявам да вървя само напред и нагоре."
Нещо, което да правиш, нещо, което да обичаш и нещо, за което да се надяваш. 19-годишната Вяра е пример, че живота е това, което сме готови да вземем от него.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
