Нургюл Салимова - името ѝ означава "сияйна роза". И няма да сбъркаме, ако кажем, че тя е българското цвете, което сияе в света на шахмата! Тя ни посреща в родното си село Крепча, където живее и до днес в един от малкото си свободни дни между турнирите. Вече на 19 години, а зад гърба си има стотици постижения, защото животът ѝ е шахмат.
"Бях на 4, когато играх в първия си турнир и аз взех, че го спечелих с 4 победи от 4 партии срещу деца, които бяха на 14-15-годишна възраст. Всички ме гледаха много странно."
Любовта ѝ към шахмата се зародила неусетно. Баща ѝ и дядо ѝ познавали тънкостите на играта. Редовно играели партии и анализирали ходовете. Така и Нургюл започнала да играе с шахматни фигури вместо с кукли.
"Усетих, че тези победи ме радват и искам да продължа, може би, когато станах европейска шампионка. Бях на 8, а първенството в България - в Албена. Усетих любовта и гордостта на много наши сънародници."
Медалите и наградите започват да се трупат едни след други. Затова не е изненадващо, че Нургюл си спечелва прозвището "Детето чудо в шахмата". През 2015 г. тя става световен шампион за момичета до 12-годишна възраст. И не само! През 2019 г. Нургюл оглавява световната ранглиста сред девойките до 16 години.
"Аз съм международен майстор за мъже - втората най-висока титла в шаха, и гросмайстор за жени. Гордея се, че успях да покрия всички норми преди да навърша 16-годишна възраст, което е рекорд не само за страната. В онзи момент бях и най-младата в целия свят. Не мисля, че съм детето чудо. Има шахматистки като мен, не съм само аз. Въпреки че си мисля, че съм успешна и съм щастлива с това, което правя и което постигам. Но мисля, че мога и повече."
През 2022-а година Нургюл Салимова покрива и норма за громайстор за мъже във възрастовата си категория, като само 38 жени в целия свят притежават тази титла. Казва ни, че зад успехите ѝ стоят талант и труд. Много труд! Затова още ѝ е трудно да превъзмогва загубите:
"След всяка загуба си поплаквам! Това не можах да го изтрия с времето, колкото и да се опитвам. Просто много ми тежи. Шахът е голяма част от живота ми. Това тренирам, това обичам. И ме натъжава понякога. Затова ми тежи, когато не успея да направя това, което съм искала."
Разказва за загубата, която още не може да си прости – през ноември миналата година:
"Последното световно първенство до 20... няма да го забравя този турнир скоро. Тъй като започнах като рейтингов фаворит и се бях подготвила наистина много за това състезание. Мислех, че поне медал ще взема. Но нищо не взех. Но ако няма загуби, няма да оценяваме и победите!"
Макар и в нейните очи това да изглежда "загуба", Нургюл заема 8-мо място на въпросното първенство сред близо 200 участници.
Ако можеше да върне времето назад, Нургюл пак би избрала шаха за част от живота си.
"Когато играя шах, аз се пренасям в друг свят. Не мога да заменя това чувство с нищо друго. Даже като не се чувствам добре, играя шах. Тренирам. Просто си оправям настроението, когато играя шах.", споделя тя.
Описва се като креативна, трудолюбива и любопитна. Иска да надскача себе си. И да бъде по-добра от вчера. А за 2023-а си пожелава да ни представи блестящо на Световната купа за жени в Южна Кореа. И отново да донесе гордост за България.
Коя е най-дългата ѝ партия, с коя фигура обича най-много да играе и има ли безполезна такава според нея - вижте във видеото.
