Тъжен ден за света на спорта! Останахме без един от най-великите в света! Без човек, който имаше способност да вдъхновява с примера си! Без шампион, който никога не се отказваше!
На 59 години от този свят си отиде Алекс Занарди - бивш пилот във Формула 1, а в последствие четирикратен златен параолимпийски медалист и 12-кратен световен шампион за хора с увреждания в различни дисциплини в колоезденето.
За жалост, през 2020 г. италианецът бе пометен от камион, докато участваше в надпревара със своя ръчен байк в района на Пиенца. Той така и не успя да се възстанови напълно, въпреки че излезе от кома и възвърна способността си да говори. Две години по-късно той пострада и при пожар в дома си.
Последните събития изкараха Занарди от спорта завинаги, а смъртта му е настъпила на 1 май 2026 г. в Болоня.
„Алекс си отиде спокойно, заобиколен от обичта на своите близки“, съобщиха от семейството му.
Занарди е двукратен шампион в американските серии Champ Car, които днес се наричат IndyCar. Той има 41 старта във Формула 1 в периода 1991-1999 г. Двата му крака бяха ампутирани над коляното, сърцето му спря СЕДЕМ ПЪТИ, а в организма му остана само литър кръв след шокиращия инцидент в Германия на 15 септември 2001 г. Алекс водеше колоната, когато загуби контрол над своя Reynard-Honda в последните обиколки. Канадецът Алекс Талиани се вряза в автомобила му с над 350 км/ч.
"Колата се раздели на две. Аз също. Половината, в която бяха краката ми, се отправи в друга посока", спомня си пилотът.
В болницата прочитат последното му причастие. Две години след катастрофата обаче Занарди се завръща на фаталната писта "Лаузицринг" и прави 13-те обиколки, които не успява да завърши по време на онова състезание.
След края на автомобилната си кариера открива новата си страст - състезанията с колички. "Най-напред ми бе просто любопитно. След това обаче се запознах с моя треньор - скромен и мъдър човек. Качества, които липсваха на самия мен. В процеса на съвместната ни работа постигнахме огромен прогрес. Тренирах усилено за игрите в Лондон. Страстта ми към спорта остава все същата. Печеля, защото обичам да се състезавам. Алергичен съм към думата "невъзможно".
"След катастрофата останах в болницата 48 дни. Направиха ми 16 операции, всяка от които продължи най-малко 4 часа. Невероятно, но в тялото ми не се разви нито една инфекция! Когато ме изписаха, бях в ужасно състояние.
Месец по-късно обаче посетих ортопедичния център, за да ми изработят протези - разказва Алекс. - Наложи се отново да се уча да ходя. Отне ми цяла година, а после веднага започнах да мисля за други неща. Например пак да седна в състезателен автомобил. След тестовете ясно осъзнах, че искам да участвам в надпревари. Те просто са в кръвта ми".
И го прави! На най-високо ниво! А сега ще може да кара на едно по-добро място!
