Сезонът в Световната купа по биатлон е пореден етап от пътя на Мария Здравкова към най-голямата цел – олимпийските игри в Милано/Кортина 2026. Българската биатлонистка говори честно пред bTV за очакванията към себе си, за трудните моменти, за работата под ръководството на Волфганг Пихлер и за отговорността да носиш националния трибгреник на гърдите.
„Ако трябва да бъда напълно честна, очаквах повече от себе си през тази година. Направих драстични промени в рутината си, в нагласата и в тренировъчния процес, но все още смятам, че не съм показала напълно възможностите си“, признава Здравкова. Въпреки това тя е убедена, че основата е налице и вярва, че в предстоящите стартове резултатите ще отразят положения труд.
Надежда ѝ дава именно пътят дотук. „Увереност ми дава целият труд, който съм вложила, както и нещата, с които ми се наложи да се справям през последните месеци – период, който не беше лек нито в спортен, нито в личен план. Това ми даде допълнителна устойчивост.“ В чисто технически план тя е напълно наясно къде има още резерви: „Стрелбата от положение прав има още много накъде да се развива – както по отношение на точността, така и на скорострелността. Работим целенасочено върху това със старши треньора.“
Голямата промяна в подготовката идва с фигурата на Волфганг Пихлер – треньор с огромен опит и силно присъствие. „Той е изключително харизматичен и мотивиращ човек, силна личност. За мен носи спокойствие и увереност и често успява да каже точните думи след даден старт“, споделя Мария.
Промените обаче не са само в думите, а и в действията. „В тренировъчния процес настъпиха драстични промени. Натоварването беше сериозно и наистина тренирахме много. Нямахме нито един тренировъчен лагер в България – абсолютно всички лагери бяха в чужбина.“
Въпреки сериозното натоварване, атмосферата в отбора остава ключов фактор за баланса. „Отборът ни е много сплотен – винаги сме усмихнати и внимателни един към друг. Ние прекарваме заедно повече време, отколкото със семействата си, и ако не си близък с тези хора, всичко би било много по-тежко.“ За Здравкова съотборниците са не просто колеги, а хора от най-близкия ѝ кръг. „В трудните моменти винаги се подкрепяме и се мотивираме взаимно, което прави лагерите и състезанията много по-леки.“
С наближаването на олимпийската година логично идва и темата за напрежението, но Мария подхожда прагматично. „Аз лично не усещам допълнителен стрес. За мен всеки старт е важен и към всеки подхождам с пълна концентрация и отдаденост.“ Според нея прекаленото фиксиране върху олимпиадата може да бъде нож с две остриета. „Ако започнеш да мислиш за нея като за нещо различно от възможността просто да покажеш способностите си и да се раздадеш на максимум, има риск да се пренавиеш.“ В този процес важна роля играе и работата със спортен психолог, която ѝ помага да запазва баланс и спокойствие.
Да представляваш България на най-големия спортен форум остава върховна чест. „За мен това означава преди всичко голяма отговорност. Чувствам се щастлива и горда, че имам възможността да представлявам България. Ще дам всичко от себе си, за да се представя достойно и да донеса радост на страната и на всички, които ни подкрепят.“
Опитът от Пекин 2022, когато тя и Радослав Янков бяха знаменосците за България, също е ценен урок. „Вероятно не бях достатъчно подготвена – бях развълнувана и притеснена“, признава тя, но днес усещането е различно. „Сега се чувствам много по-спокойна, претръпнала, и физически съм по-силна и готова.“ Дори повече – настоящият сезон ѝ носи истинско удоволствие. „Истинско удоволствие е да се състезавам и да давам всичко от себе си на трасето.“
Зад сериозната подготовка обаче стоят и моменти, които напомнят, че животът в отбора не е лишен от смях. Един от тях остава незабравим поход в Ливиньо. „Решихме с моята съотборничка Валя Димитрова да поемем уж по-пряк път и в един момент се оказахме на върха на пропаст без изход. Шокирах се и започнах да звъня на всички треньори да изпращат хеликоптери“, разказва тя с усмивка. В крайна сметка всичко завършва благополучно – „с много охлузвания, но живи и здрави“ – и днес този спомен е повод за смях.
Извън трасето Мария не разчита на суеверия. „Нямам ритуали или талисмани“, казва тя, макар че признава за една малка „традиция“ – винаги стартира с едни и същи удобни чорапи и бюстие. В редките почивни моменти си позволява „женски глезотии“, обича книгите, филмите и дългите разговори.
Снимки: facebook.com/maruq.zdravkova
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
