Името на Ирина Костюченкова днес е известно на малцина. Върхът на кариерата на съветската състезателка по хвърляне на копие дойде през 80-те години. Тя не бе беше сред главните звезди на националния отбор, но завърши пътя си с няколко солидни постижения.
След като приключи с професионалните изяви, Ирина Анатолиевна посвети живота си на треньорството. Костюченкова продължи да работи с млади спортисти дори на 61-годишна възраст, докато животът й не беше трагично прекъснат на 31 март 2023...
По стъпките на бащата
Любовта към спорта в Костюченкова е възпитана от родителите й, и двамата са били треньори. Баща й беше специалист по лека атлетика, а майка й - по гимнастика, с което самата Ирина се занимаваше от детството си, бързо достигайки титлата майстор на спорта. Когато е в 9-и клас баща я привлича в отбора си, където е вече по-голямата й сестра.
Скоро родителите й се местят от Урал в Донбас и момичето се озовава на кръстопът. Поради безкрайни контузии Ирина мисли за отказване, но новият й треньор успя да я убеди. Остава в сектора и изборът й беше успешен.
Международен успех
Когато в средата на 80-те години Ирина влезе в националния отбор на СССР, известният Ярослав Литвинов става неин ментор. Под негово ръководство впоследствие тренира Вера Ребрик, европейска шампионка и участничка в две олимпиади. Костюченкова, от друга страна, започна средно на международно ниво: дебютният й турнир беше Европейското първенство през 1986 г., където тя е едва 8-а.
На Лятната универсиада в Загреб през 1987 г. Ира сензационно печели златния медал. На световното първенство през същата година Ирина се представи по-скромно, но това не й попречи да получи билет за основния турнир в кариерата - олимпиадата през 1988 г. В Сеул на спортистката не й стигнаха доста за място на подиума - 30 см: в крайния протокол Костюченкова завършва четвърта.
Това е й върхът в кариерата й. Впоследствие Костюченкова хвърля и в Атланта 1992, но вече е далеч от успеха. Нейната лебедова песен е на Световната купа по същото време, проведена в Куба, където Ирина спечели последната си международна награда - сребро, отдавайки се на треньорска кариера в Крим. През следващите три десетилетия Ирина Анатолиевна работи с млади спортисти, а последното й работно място е училището за олимпийски надежди в Ялта.
Трагична смърт
Животът на бившия спортист завършва трагично на 31 март. Тялото на 61-годишната треньорка е открито в собствената й къща.
Убиецът на Костюченкова се оказа нейният син. 33-годишен мъж, който живеел в апартамент с роднини, направил самопризнания по време на разпита. Той e удушил собствените си майка и баба, защото те "пак смятаха да го настанят в психиатрично заведение за лечение". В най-скоро време прокуратурата ще определи мярка за неотклонение на престъпника, след което мъжът ще бъде съден.
Смъртта й е огромен шок за нейните приятели и колеги. В официалния некролог на спортното училище в Ялта Ирина Анатолиевна е наречена „душата на компанията, човек с главна буква и професионалист в своята област“, а хиляди скърбят в социалните мрежи.
"Тя беше отличен треньор, винаги ще те разбере и изслуша. За дъщеря ни тя беше повече от треньор. Жалко, че добрите хора ни напускат толкова бързо. Винаги ще те помним", "Ужасна загуба... Прекрасен, весел човек. Гордостта на Крим и страната!", гласят част от жалейките.
баба лека атлетика учител смърт син крим удушена Ирина Костюченкова
