Има мачове, които не се забравят. В пантеона на световния футбол е и Германия - Унгария, финалът на световното първенство през 1954 г. в Швейцария - два отбора, които се срещат отново 70 години по-късно. Онзи 4 юли в Берн промени футбола завинаги.
Германия печели първата си голяма титла, а Унгария е опустошена.
"Всички аспекти на този двубой са разисквани многократно – от дъждовното време, през ненапълно възстановения Пушкаш, та чак до отменения унгарски гол в края. От германска гледна точка обаче ще се помни най-вече радиокоментарът на Херберт Цимерман и попаденията на Макс Морлок и Хелмут Ран, които неутрализират ранната преднина, която маджарите взимат чрез Пушкаш и Золтан Цибор. Истинските дискусии настъпват, когато работникът по поддръжка Валтер Брьониман намира в отводнителната система на немската съблекалня празни ампули.
Направеното години по-късно разкритие не впечатлява лекаря на Бундестима Франц Логан, който веднага отговаря: „Поставяхме на играчите инжекции с глюкоза и Витамин С“.
Разразилата се няколко месеца след финала жълтеница сред немските национали обаче отваря вратата на множество догадки за това какви точно субстанции са приемали героите от Берн", пише историкът и журналист Теодор Борисов.
Фриц Валтер, парашутист от Втората световна война, пленен и избягал от Сибир, вдига трофея като немски капитан. Страната му е възвърнала престижа и честта си, опетнена от нацистите. Оттогава дъждовните дни станаха известни в Германия като "дни на Фриц Валтер".
Франц Бекенбауер, легенда на немския и световния футбол, който почина в началото на януари тази година на 78 г., описва Валтер по следния начин:
"Той беше най-важният германски футболист на века. След Берн Германия влезе във футболния елит и никога не е изпадала оттам.
