Дълго време изглеждаше, че Григор Димитров не може да подреди кутията си с инструменти. Не бе достатъчно отдаден за елитен тенисист. Освен ако не се носеше на гребена на вълната благодарение на своя талант, изглеждаше уязвим, нестабилен и склонен към раздразнение.
Сега обаче 26-годишният българинът със стилната си игра най-после оправдава истерията, която го обграждаше в тийнейджърските му години - период, в който го наричаха Бейби Федерер.
В неделя в Лондон той спечели финалния турнир на АТР - най-значимата титла в кариерата му, като надви Давид Гофен с 7-5, 4-6, 6-3 в напрегнат финал, продължил 2:30 часа. Емоционалният и изтощителен триумф остави Григор безмълвен.
"Малко си загубих думите, няма да ви лъжа - призна той, когато му връчиха трофея. - Обикновено съм доста добър в тази част".
Актуалният въпрос е толкова прост, колкото сложен е неговият отговор - може ли Григор да компенсира загубеното време?
Първо, трябва да разгледаме конкуренцията на върха в тениса. Швейцарската икона Роджър Федерер наближава 37 години. Рафаел Надал бе най-добрият през сезона, но отново има проблеми с коляното.
Ситуацията в горната част на ранглистата изглежда най-мъглява от цяло десетилетие насам. Особено при серията от травми на лидерите. Четирима от петимата водещи тенисисти отпреди година не издържаха на темпото през настоящия сезон и отсъстваха в Лондон.
Ето защо изглежда, че Григор е в отлична позиция да навлезе по-дълбоко в турнирите от Големия шлем. Интригуващ детайл е, че преди време той даде заявка за съществена роля, след което се отдръпна. А сега приключва годината като №3.
Преди 10 години той беше най-обещаващият млад талант и спечели титлите на "Уимбълдън" и Откритото първенство на САЩ. През 2014 г. стигна до полуфинал на "Уимбълдън" при мъжете и се качи до 8-ата позиция в ранглистата едва на 22-годишна възраст. След това обаче се препъна и се срина до №40 през лятото на 2016 г.
"Достигането до №8 на тази възраст беше труден урок за Григор - обяснява треньорът му Дани Валверду. - Труден, но и много полезен. Нашият основен приоритет е да опростим нещата".
Простотата е точно онова, от което Димитров се нуждае. Треньорите винаги са работили трудно с него. Цели шестима се изредиха в досегашния списък.
Двете му лица отново бяха изложени на показ в Лондон. На полуфинала в събота бе почти болезнено човек да го наблюдава - той се бореше с нервите си в опит да затвори мача с Джак Сок. Но Димитров демонстрира упоритост и оцеля.
В неделя изигра блестящо третия сет срещу Гофен, за да стигне до три мачбола при 5:2. След това по-спокойният белгиец остана във финала след серия брилянтни удари. Борбеното завръщане на съперника все пак не стресна Григор, който за миг остана неподвижен, пое дълбоко въздух и изигра отличен сервис гейм, за да подпечата титлата.
На 26 години той е в пика на кариерата си. Но същевременно е просто един от играчи като Гофен, Сок, Кей Нишикори и Милош Раонич, които бяха потискани от продължителната доминация на Федерер и останалите от Голямата четворка. Димитров и останалите споменати все още не са усещали вкуса от триумф в турнир от Големия шлем.
Но защо е цялото това бързане? Мъжкият тенис се превърна в спорт, доминиран от ветерани. Видяхме какво направиха Надал и Федерер през изминалия сезон. Новак Джокович и Анди Мъри също преминаха 30-те. Нека не забравяме Стан Вавринка, Томаш Бердих, Давид Ферер и Жо-Вилфред Цонга. Всички те са сред водещите състезатели и навлязоха в четвъртото десетилетие от своя живот.
Това бе осмата и най-значима титла в кариерата на Димитров. Той спечели половината от тези отличия през изминалите 11 месеца. Включително и в Синсинати - първият му Мастърс 1000.
Но все пак Григор има още много какво да доказва, ако се надява да достигне до величие.
Както обяви анализаторът на ESPN Брад Гилбърт след мача, разликата от №25 до №3 не е твърде голяма. Така че българинът ще трябва да се потруди доста, за да запази позицията си. Но Гилбърт подчерта още, че е време да започнем да говорим за Димитров в контекста на надпреварите от Големия шлем. Австралия, чуваме ли се?
В неделя вечерта Григор изглеждаше като играч, който е разбрал как да се придържа към най-добрата си игра и до върха в ранглистата. "Това бе прави още по-отдаден и по-развълнуван за онова, което предстои. Зная какво трябва да направя, за да се получи добре".
Това е ценен урок, който Димитров трябва да научи. При това - за втори път.