"Искам да благодаря на себе си, че запазих кураж. Продължих да се боря и никога не изгубих вяра във възможностите си"*
Шестнайсет години без медал от олимпийски игри. Петнайсет сезона без отличие, спечелено по спортен път на световно първенство. Това показваше статистиката на българската лека атлетика, преди Мирела Демирева да грабне сребро в Рио де Жанейро.
Миналото лято в Бразилия тя прекъсна негативната тенденция и донесе на страната ни медал в най-конкурентния индивидуален спорт - с цената на личен рекорд и в жестока битка с по-опитни съпернички.
В момента обаче Демирева е далеч от постиженията си отпреди няколко месеца - не може да покрие норматив за участие на световното първенство (194 см) и изпитва затруднения с височини, които не отговарят на възможностите ѝ (личен рекорд през сезона 190 см).
Това беше достатъчно в някои медии представянето ѝ да се окачестви като силно разочарование и грандиозен провал. Във форумите коментарите за скачането ѝ граничат с призиви за публичен линч.
Очевидно е, че Мирела има проблеми със спортната си форма. Но със сигурност не защото се е отдала на безкраен празник след олимпийските игри.
Няколко травми по време на основната част от подготовката ѝ през есента и зимата я принудиха да пропусне сезона в зала. Наложи ѝ се да промени изцяло начина си на засилване и сега - с нарушен баланс във физическата и техническа кондиция - не изглежда достатъчно сигурна по време на разбега си. А все по-нарастваща вероятност да пропусне световното я притиска и психически.
Всъщност Демирева не трябва да приема като трагедия, ако евентуално не стартира на световното. Това ще ѝ даде време да преосмисли промените в подготовката и да се завърне по-силна. Не с опити на 194 см, а дори и 2 метра, каквито са възможностите ѝ.
И без Мирела на световното, нейният стандарт е недостижим за останалите ни атлетки в тази дисциплина. Просто след нея няма никой. Втората ни най-силна състезателка в уж „най-българската дисциплина“ е на 43 години! Не тренира професионално и през сезона е с постижение с 10 см под това на Демирева.
На националното ни първенство участваха точно шест (!) състезателки - предимно ученички и нито една професионалистка. От резултата на шампионката пък биха се срамували дори гимназистките в други държави, чиито представителки Демирева често побеждава.
И тук всъщност са кризата и провалът, за които някои говорят. Скокът на височина в България има много по-сериозни проблеми от участието на Демирева на световното. Докато чиновниците се занимават с това дали ще ни вземат рекорда от 209 см на Стефка Костадинова, пропускат по-важното - все по-малко момичета тренират скок на височина, все по-малко треньори ги учат как да скачат и как да защитят този рекорд там, където трябва - на пистата.
И все по-малко стават тези като Мирела, които са намерили начин да успяват. Въпреки системата.
*Цитатът е част от речта на Демирева по време на награждаването ѝ за спортист №1 на България за 2016 г. Мирела ще се изправи отново. Това просто е поредното предизвикателство по пътя ѝ. Тя е показала, че може да ги преодолява. Отново ще прави опити на и над 200 см. Просто защото го може. Но преди това трябва да се справи и със задачата да скача добре и когато очакванията са големи и погледите са вперени в нея.
