Този коментар трябва да побърза! Защото то идва! Световното първенство по волейбол е зад ъгъла и ще връхлети всеки момент, затова да започнем…
„Скандал!“ – най-често използваната дума в последно време. Не „подготовка“, не „очаквания“, не „надежди“, а… „скандал“. Ако кажа, че българският волейбол е една райска градина, над която няма облачета, а грее слънцето на просперитета и се е появила дъгата на щастието, ще трябва да излъжа най-безочливо. Всъщност българският волейбол е едно мрачно пространство, в което понякога просветва лъча на четвъртото място на някое голямо състезание или на доброто представяне на някой млад талант, оценен най-често в чужбина. И това е напълно ясно за всички, които следят ситуацията отблизо.
В навечерието на световното първенство, на което България ще бъде домакин заедно с Италия, бяха светнати едни прожектори, за да може поне мъжкият национален отбор да изглежда приветливо. Да, ама не! Първо – трупове навсякъде! Кой разбил коляно, кой сецнал кръст… Националите ще имат по-голям успех, ако решат да кандидатстват за пенсия по болест, отколкото ако излязат да играят на мрежата. И въпреки това част от тях стискат зъби, други още в началото обявиха, че с подобни травми по-скоро биха пречили, отколкото да помагат и напуснаха касапницата по мъжки.
След това надвисна сянката на скандала! Всъщност едва ли е нужно да преразказвам какво се случи, тъй като сеирът привлича зяпачите и вече всички са експерти по спортна психология и… лимонада.
Селекционер и играч са на двете страни в един скандал, от който никой нямаше нужда, най-малкото седмици преди старта на първенството. Само че той се случи. Връхлетя с всички нужни клюки, оправдания, разбирания и избухвания. Кой е виновен? Иванов или Константинов? Най-доброто налично либеро или треньорът?
Всъщност има ли значение? Опитът говореше вместо двамата.
Пламен Константинов постъпи така, както правят хората, които могат да печелят – излезе, заяви най-отговорно, че е напсувал либерото, призна, че след отказването на Владислав Иванов отборът е изгубил един от най-добрите си играчи и с високо вдигната глава се върна при останалите момчета. Без драми, без обида, без оправдания.
Другата страна предпочете да повтори, че не би простил и не би се върнал в националния отбор. Решението е само на Владислав Иванов. Не, не е приятно да слушаш псувни по собствен адрес. За тази ситуация обаче има едно кратко философско заключение – такъв е животът!
Ако се върнем година назад Иванов отново беше в светлините на прожекторите. Тогава той не искаше да играе за националния отбор, защото… не получавал достатъчно игрово време. Сега сбъдна мечтата си, въпреки че на световното имаше някаква възможност да блесне, тъй като единствената му конкуренция беше Теодор Салпаров – играч с огромно сърце, но и стаж.
Има ли печеливши от тази работа?
Със сигурност Иванов ще може да използва дните на световното първенство, за да отскочи до някои плаж, вместо да се поти в залата. Константинов пък ще има оправдание, ако нещата на шампионата не излязат толкова оптимистични, колкото се опитваме да си ги представим. До колкото познаваме селекционерът обаче, едва ли ще го използва. Защото се е хванал на едно мъжко хоро и няма пускане поне до 30-и септември.
Най-големият проблем на този скандал е присъствието на Лимона. Най-големият проблем след този скандал е неговото отсъствие. И не толкова за публиката, колкото за другите момчета, които не се оказаха толкова раними и обидчиви и приеха, че понякога нещата не се получават с „моля“ и „би ли“, а с твърда дума.
Иначе световното идва, чука на вратата и даже нетърпеливо я подритва, за да припомни на Константинов, че киселото ще се неутрализира само със сладки победи. На всичко друго можем да теглим по една майна.
