Три мача и три победи, последната над заемащия осма позиция в световната ранглиста Доминик Тийм. Така изглежда новата година за Григор Димитров, който се класира за полуфиналите на турнира в Бризбейн, където го очаква поставеният под №1 в основната схема и миналогодишен шампион Милош Раонич.
„Всички имаме лоши моменти в живота. Моят беше на корта. Направих доста грешки. Това ми костваше много мачове и турнири, но в същото време никога не губих кураж. Не се страхувам от работата и още щом започнах да работя с Дани, започнах да показвам истинското си лице. Седнахме и поговорихме кое е важното за нас и какво ни предстои и за сега нещата се развиват добре по плана”
Думите са на българския тенисист Григор Димитров и идват на старта на един дългоочакван сезон, в който той най-после може да развие пълния си потенциал.
През 2014 г. Димитров „почука на вратата“ на топ 10 на световния тенис след серия отлични резултати и 11-та позиция. След това се започна познатото лъкатушене между спортните и жълтите страници (иначе така типично за футболните ни звезди), а победите на корта се редуваха с нелогични загуби. Григор смени половинката (няколко пъти), треньорът (пак няколко пъти), даже ракетата – но играта му оставаше все така колеблива.
През миналата година започна добре и за първите няколко месеца записа няколко силни победи (сред които и една над бъдещия номер 1 в света Анди Мъри), средата на годината бе по-скоро с обратен знак, а хасковлията се срина до 40-то място в света. Едва в края на сезона той „намери себе си“, започна да работи с венецуелския треньор Даниел Валверду („Дани“ от интервюто по-горе), сякаш присъствието му на корта е по-сигурно, а резултатите се подобряват (справка – завърши сеозна на 17-то място в световната ранглиста).
В същия позитивен тренд са и трите му мача от 2017 г. – две чисти победи и една с 2:1 над Тийм, който заема осмото място в света. Ако си припомним най-добрите моменти от 2016 г. – трите финала миналата година, победата над Надал (най-после) и тази над Мъри, перспективите изглеждат огромни. Но не трябва да забравяме и хилядите клюки, пропуснатия турнир в София, счупената ракета в Истанбул (коствала и загуба в мача), уж „спечеления“ двубой срещу Троици в Париж – все ситуации, които показаха колебливата му страна и невъзможността да докаже силата си в трудните моменти.
Още е рано да прогнозираме дали негативните или позитивните моменти ще бъдат повече, но много ни се иска това да е така чаканата „добра година“ за Григор. Още от студената зала в Хасково и последвалата титла на Уимбълдън при юношите, Димитров има каквото е нужно, за да е любимец на народа. Професионалната му кариера (и вскичко около нея) „замъглява ореола му“, но победите са нещото, което всеки българин моментално припознава. Има ли ги на корта (а и извън него), Григор е „наше момче“. Отсъстват ли – тогава от много места се чува „разпни го“.
Явно при самия Гришо идва време за „възмъжаване“ и 2017 г. май е най-подходящият момент. „За да се върна в топ 10 ми трябва постоянство. Това не е мит, не е нещо, което не знам. Постоянство и да печеля големи мачове – това е ключът. Разбира се, трябва да бъда здрав, но смятам, че ако си упорит, фокусираш се върху своята игра и има точното отношение, всичко е постижимо”, казва в споменатото интервю той и ми се иска да му повярваме. Дано тази година е неговата, а мечтаната десетка отстъпи място на петица или защо не тройка – Григор има възможностите да го направи, остава му волята и малко късмет.
