Футболът е за феновете и няма никакъв спор в това. Но, както във всичко останало, най-важно е чувството за мярка. Във вторник вечер на базата в Коматево мярката не просто бе премината, а прегазена от армия маршируващи хулигани. Само за няколко часа "Ботев" се разпадна на съставните си части и клубът отново се озова там, където често го виждахме през последните години - люлеещ се на ръба и без никакви гаранции за бъдещето.
На пръв поглед всичко е ясно. Собственикът Румен Чандъров бе грозно саботиран от онези, заради които инвестира парите си и жертва от времето си. При това с наистина абсурден мотив - откога "говедо" се превърна в престъпление за "Ботев"? Един от най-емблематичните левскари Васил Спасов-Валяка изведе тима до титлата през 1967 г. После жълто-черния екип облякоха Павел Панов, Наско Сираков, Борислав Михайлов, Георги Донков, Мариян Огнянов, Лъчезар Балтанов...Под ръководството на Станимир Стоилов видяхме солиден рейд в Европа.
Ако група привърженици не харесва даден треньор (в случая Николай Митов), съществува традиционен и далеч по-цивилизован метод за протест - на трибуните, където впрочем и е мястото на феновете. Когато те започнат да се разхождат свободно из базата и да нахлуват на тренировките, значи системният проблем вече е налице.
През същия процес минаха и на "Герена" със събличането на "чорбаря" Ивайло Петев. Впоследствие "сините" привърженици се обединиха в няколко юридически структури, влязоха в управлението и дори получиха процент от акциите. Уж с идеята да разбият модела "бащица" и да наложат градивен контрол върху кадровата политика. Кръгът се затвори няколко часа преди изстъпленията в Коматево, когато бизнесменът Спас Русев получи близо 90% от собствеността на "Левски" и обеща светли бъднини, без да дава разяснения кого и защо ще назначава.
Разбира се, драмата в "Ботев" има и твърде вероятен втори план. Той се крие в негласната практика хора със солиден бизнес да бъдат деликатно (или недотам) насочвани към определени клубове, които да издържат. Ако това става и по тяхна воля, всичко е наред. Но когато се долавя усещането за принуда, последствията неизбежно са катастрофални.
Колелото отново се завърта - сега бултрасите ще получат едни акции и след известен период на размисъл ще установят, че май не могат да финансират подобно скъпо начинание. На сцената ще излезе следващият бащица, който ще си доведе и доверен треньор - я "говедо", я "чорбар".
Но какво друго да очакваме в българския футбол, където клубовете са акционерни дружества само на хартия, а работата на пазарен принцип с визия за бъдещето е просто мъглява утопия...
