Можете ли да си представите как изглеждат 200 деца накуп? Това са приблизително 10 паралелки. Или един пълен училищен двор. Доста шумно, нали?
Точно 200 деца посвещават половината от деня си на уроците в клас, а другата половина - на спортни занимания. Те тренират волейбол в ЦСКА и са част от най-голямата детско-юношеска школа у нас. Избрали са топката пред смартфона. Дисциплината пред бързата закуска. Работата в екип пред смъртоносните изкушения.
След двайсетина дни всичко това ще се изпари във въздуха. Школата ще остане без тренировъчна зала. А 200 деца ще трябва да посветят половината си ден на нещо различно. Може би ще отидат в друг клуб. Или ще предпочитат друг спорт. Но нищо чудно да се отдадат на съвсем различни занимания.
Въпросната зала "Армеец" е дом на волейбола в ЦСКА вече 40 години. Има ли смисъл да изреждаме какви имена са направили първите си стъпки край мрежата в нея? Какви легенди е родила тя за българския волейбол?
Нейният собственик (?!?) - държавното иновационно предприятие с неясни функции "София Тех Парк", реши да дръпне шалтера. На пръв поглед мотивът е съвсем резонен - залата е опасна, условията са мизерни и детските животи са застрашени.
Всичко това са безспорни факти. Сурови констатации. Мерките са предприети и скоро проблемът ще отпадне с помощта на тежък катинар.
Гениално, наистина. Да спасим децата, като ги пратим на улицата.
Да, вероятно ремонтът е скъп и недалновиден. Да, клубът също следва да инвестира в залата. И щом не успява да я поддържа в прилично състояние, сега ще трябва да търси други варианти. Срещу съответния наем, разбира се. Наскоро ЦСКА едва се спаси на косъм от фалит и от полет в бездната. Сигурно ще оцелее и в това.
Тук просто милионите поемат по други направления. Новото и лъскавото се отразяват далеч по-ползотворно на имиджа. А за всичко останало има катинар. Така е най-лесно, нали?
Всичко е ясно. Да излязат децата.
