Два златни медала. От два различни спорта. В едни олимпийски игри. Едно супермомиче. Но не от холивудски филм. А истинско.
Естер Ледецка. Звездата, която превзе и ските, и сноуборда, и сърцата на хората. Тя обаче не просто се спуска шеметно бързо по снежните склонове. Не, това би било твърде скучно за цветен човек като Естер. В усмихнатата шампионка бушуват още много таланти. И ако това не е достатъчно, само почакайте да ви разкаже за семейството си…
Ледецка превзема всички заглавия през 2018 г. Чехкинята пристига в Пьонгчанг като световна шампионка в сноуборда и първата в историята на зимните олимпийски игри, която ще се състезава и в ски дисциплините. В супергигантския слалом Ана Фенингер вече се готви да отваря шампанското, за да празнува, когато на старта застава 22-годишната Естер. Екзотична птица, която никой не слага сред фаворитките.
„Докато карах, бях ядосана на моя вакс-майстор. Сутринта му казах да наточи малко повече кантовете на ските ми, защото не ги усещах добре на тренировката. След първите два завоя на пистата обаче разбрах, че не го е направил и му бях бясна”, спомня си Ледецка.
„Едва се приземих след скока и когато финиширах, просто си казах "Окей, това не беше най-доброто ми спускане". Тогава погледнах към таблото с времената. Бях сигурна, че има някаква грешка. Стоях и си мислех колко неудобно ще се почувстват организаторите и колко неловко ще бъде за всички, когато разберат, че има грешка.”
Само че грешката е вярна. Една стотна от секундата. С толкова Ледецка измъква златото под носа на олимпийската шампионка Фенингер в един от най-паметните моменти в историята на спорта.
„Човекът с камерата на финиша дойде при мен и ми каза: „Хей, ти трябва да празнуваш! Знаеш ли? Ти победи!” Изобщо не му повярвах. „Не, не, не... Това е грешка. Успокойте се!”. Но те не промениха времето ми до и ден днешен, така че... явно е истина.”
Само седмица по-късно в Пьонгчанг историята става още по-невероятна. Естер печели титлата и в сноуборда. Тя е единствената с две златни отличия от два различни спорта на едни олимпийски игри. И първата, която печели стартове за Световната купа в сноуборда и алпийските ски в един сезон.
Преди седмица в Словения Естер бе най-бърза в сноуборда, а в Банско отново сложи ските за състезанията при алпийките.
„Скачам от едното на другото. Минавам от ски на сноуборд и обратно през няколко дни, но засега ми харесва. Това съм аз. Обичам да правя и двете и ми се получава доста добре.”
И все пак - скиорка или сноубордистка?
„О, не знам отговора! Ако го знаех, щях да правя само едното, защото наистина е много трудно да практикуваш два различни спорта на най-високо ниво, но аз ги обичам и двата. Това е положението!”
Естер се забавлява искрено на факта, че скиорите и сноубордистите не се харесват особено и винаги водят негласна война по белите писти.
„О, да, да, в момента съм скиорка и мразя сноубордистите. Когато видя сноубордист, си казвам - проклети сноубордисти! А когато съм на дъската, е точно обратното - проклети скиори! Истината е, че се забавлявам с това противопоставяне, защото аз съм комбинация от двете. Да кажем, че съм неутрална”.
Във вените на Естер се преплитат дълбоко спорт и музика. Баща й Янек Ледецки е истинска рок звезда в Чехия.
„Може би щях да се занимавам с музика, ако не беше спортът. Да свиря на някакъв инструмент. Като малки с брат ми ходехме на уроци по пиано и китара, но, честно казано, не си спомням много”.
Олимпийският ген в кръвта на Естер идва от дядо ѝ Ян Клапач - легенда в хокея и бронзов медалист от игрите в Инсбрук.
„Дядо ми обича да казва така: „Играта не е свършила до последния съдийски сигнал”. Това съм научила от него. И когато се спускам по склона и направя грешка, си казвам, че трябва да продължа и да се боря до края, защото още нищо не е приключило. И винаги има шанс.”
Майката на Естер – Зузана, е бивша състезателка по фигурно пързаляне, а брат й е графичен дизайнер с ключов принос за имиджа на шампионката.
„Майка ми е нещо като старши треньор. Тя отговаря за цялото семейство. Всичко е в нейните ръце. Под неин контрол. Татко ми постоянно е по турнета или композира музика. А брат ми Йонас, с който започнахме заедно да караме ски и сноуборд, се отказа от спортната си кариера и завърши училище по изкуства. Сега е доста известен художник на комикси в Чехия.”
Йонас Ледецки е художник на костюмите на Естер и създател на образа й на супермомиче, дошло от вселената на комиксите заедно със Супермен и Батман. Така на пистата Естер се превръща в Естерминатор.
„На пистата аз съм STR. Това е моят таен живот. На супермомиче, дошло от друга вселена, което притежава суперсили. Това момиче е много добро и в ските, и в сноуборда!”
След олимпийските игри Естер се превръща във вдъхновение за милиони млади момичета по целия свят. От „Барби” създават специална кукла в нейна чест.
„След игрите от „Барби” поискаха брат ми да ме превърне в кукла. И той направи специален костюм. Точно като моя. Куклата наистина прилича много на мен, което е ужасно забавно. Прекрасно е! Когато си облечен със специалния костюм на супергерой и стоиш на старта, поглеждаш се и си казваш: „Добре, готова съм! Аз съм супергерой! Мога да го направя! Ще се справя! Това ми дава сила.”
Когато сезонът на сняг свърши, Естер си подарява месец почивка в Гърция. Но не си мислете, че супермомичето се излежава на плажа. Тя отново е върху дъската.
„Карам уиндсърф, играя плажен волейбол, тренирам и кикбокс. Странно е, защото дори когато имам време за себе си, аз пак практикувам някакъв вид спорт. Просто ми харесва да се движа през цялото време. Аз съм като акулите, трябва да съм в движение.”
Остава ли й време да се влюби?
„Ами, всъщност не знам. Не съм на такава вълна в този период от живота ми. Но вероятно и това ще се случи. Падам си по Брайън Адамс…. и по Радо Янков. Да, да! Радо е бъдещият ми съпруг. Вече сме се разбрали. Това си е нещо като договорка между нас двамата. Но и майка ми го харесва…”
На 24 Естер Ледецка е една от най-великите спортистки на нашето време. Супермомиче не само на белите писти. Решена да докаже, че в спорта и в живота стереотипите не означават нищо. Че единствените граници са тези, които си поставяме сами. И че всяка цел е постижима, стига да се трудиш здраво по пътя към нея.
„Винаги ще има хора, които ще мислят, че това на олимпийските игри е било случайност. Искам да им докажа, че не е така. Искам да съм на най-високото ниво и в ските, и в сноуборда. Имам да извървя дълъг път, но съм готова да се боря за мечтите си. Бих казала така: Нека просто да опитам! Това е най-малкото, което човек може да направи - да опита!”.
