Герой! Спасител! Гордост! Каквото и да кажат аржентинците за Маркос Рохо, ще бъде малко! Той просто реанимира един позамрял отбор и го върна отново в играта. Защитникът на „Манчестър Юнайтед” вкара за 2:1 и класира тимът за осминафиналите на световното първенство.
Маркос знае какво е да се изкачиш от гетото до върха. Преживял го е на свой гръб, а семейството му продължава да усеща негативите от това да се родиш в най-бедните квартали на аржентина, в които властват хората с огнестрелни оръжия, а не законът.
Майка му Карлина и баща му Маркус – старши са били заплашвани няколкократно с пистолет, ограбвани и малтретирани. Това обаче не им пречи да създадат здраво семейство в предградието „Ел Триумфо” на Ла Плата и да отгледат 5 деца – момичетата Ноелиа, Микаела и Сол и момчетата – Франко и Маркос.
Вместо да бъде въвлечен в уличната война, малкият Маркос решава, че бъдещето му е с топка в крака. За разочарование на баща си, който е фен на местния „Ел Крус”, наследникът му избира „Естудиантес”, когато е само на 4. Но не си помисляйте, че до тук свършват проблемите на семейство Рохо. Напротив – те тепърва започват.
Маркос е добър! Ама наистина добър! До толкова, че треньорите му възлагат огромни надежди и искат той да не пропуска тренировка. А стадионът се намира на 20 км от дома му.
„Тогава баща ми нямаше кола. Бяхме бедни, а не тренирах наблизо. Ходех с баща ми и велосипеда. Карахме около 20 километра всеки ден. Докато аз тренирах, той продаваше неща на улицата, за да изкара някакви пари, а после ме прибираше. Беше ни много трудно!”, разказва Маркос.
Главата на семейството, който всичко наричат Тити, изкарва по около 3 евро на ден от тази дейност. С толкова преживяват и седемте члена на фамилия Роха.
Трудолюбието на Маркос и желанието му да не се впуска в незаконната дейност на уличните банди, се отплаща. Той подписва първия си професионален договор с „Естудиантес” през 2009 г. Бързо се налага в тима, с който до 2011 г. печели Копа Либертадорес и титлата в Аржентина.
През декември 2010 г. той подписва 5-годишен договор със „Спартак” Москва за около 4 млн. евро. В Русия обаче южната му кръв не кипи достатъчно и това си личи по изявите му на терена. Следват доста по-успешни 2 години в „Спортинг” Лисабон. А след това момчето с фамилия, чийто превод е „червен”, става… „дявол”. „Манчестър Юнайтед” е мястото, на което се чувства добре и играе и до днес.
С тези успехи, за добро или лошо, идват и парите. Онези, които Рохо никога не е имал! И са толкова много, колкото никой от родния му квартал не е виждал!
Това се превръща в… проблем. Семейството му, родната му къща, познатите му… всичко това се превръща в основна мишена на престъпниците по улиците на Ла Плата.
Най-малката му сестра Сол, както и 1-годишният му кръщелник, са заплашени с пистолет. Баща му е пребит. Всичко това кара близките му да се подсигурят. Родният дом на Рохо в Аржентина е опасан от високи огради и решетки - точно като в затвор!
„Не спираме да се страхуваме. Всички знаят къде живее Маркос – и добрите хора, и лошите. Взимаме предпазни мерки. Не отваряме вратата без да сме проверили кой звъни. Сложихме решетки на прозорците, на вратите. Но това няма да ни откаже да напуснем дома си. Все пак тук сме родени”, категорична е другата сестра на футболиста Ноелиа.
Самият Маркос е наясно с тази ситуация, но не спира за се завръща в родното си градче, за да види родителите си и да се зареди за новите футболни предизвикателства. Маркос е избухлив, емоционален и трудно приема загубите, твърди брат му.
„След загубата от Германия на финала на световното през 2014 г. той се затвори в стаята си и почти седмица не излезе. Изключи телефона си, не говори с никой, а след това се появи като нов. Просто му трябва време”, добавя още батко Франко.
Вчера Маркос не се ядосва, а блестя! Той беше герой! Такъв, на когото цяла Аржентина трябва да благодари. А онези от Ла Плата, които се опитват да вземат изкараните с чест, пот и труд на терена пари, да му се поклонят до земята, преди да извадят пистолет срещу най-близките му.
