В продължение на две седмици Наим Сюлейманоглу се бори за живота си в едни от най-авторитетните истанбулски болници. Легендарният щангист изпадна в кома с диагноза - напреднал стадий на цироза, а докторите бяха категорични - единственото лечение е спешна чернодробна трансплантация.
И тя беше направена – успешно. След осем часа в операционната Сюлейманоглу беше спасен. Донор стана близък негов приятел, който беше избран сред повече от 200 доброволци.
„Аз просто нямам думи. Докторът не ни остави нито за секунда. Отиде на погребение на сестра си и дори не остана, за да приеме съболезнования за загубата си. Бързаше за нас. За Наим и за всички нас, за които последните две седмици са като сън. Кошмар, от който ни се искаше да се събудим и да не е истина. Благодаря на всички, които се молеха за него.”, разказва братът на Наим – Мухарем, за д-р Камил Ялчин Полат.
Сред първите посетители на Сюлейманоглу в болницата след операцията е президентът Ердоган. Срещата е продължила около 20 минути, а спортистът е изразил признателност за подкрепата.
Води живот като във филм. Високият 147 см гений на щангите се превръща в един от най-обичаните спортисти на турската нация.
Едва на 19 г. предизвиква дипломатически и политически скандал между България и Турция.
Кариерата му е синоним на успех. В личния живот обаче не устоява на изкушенията на славата.
Щангистът е роден преди 50 години в покрайнините на село Птичар, близо до Момчилград, в семейството на български турци. В Родопите разказват, че Сюлейманоглу се ражда преди майка му да стигне до болницата – в близост до гробището на махала Разделна, и това тогава се приело за добра поличба.
Сега в селото е останал само един роднина на Наим - 81-годишният му чичо Шабан Юсеин. Както той, така и цялото село се вълнува от здравословното състояние на Сюлейманоглу
В Момчилград първата учителка на Сюлейманоглу - Недялка Кафова, го помни като скромно момче.
„Това беше класната стая, в която учехме. Беше много бедно облечен. Той носеше гуменки на бос крак дори и през зимата. Всички си отиваха да ядат вкъщи. Той оставаше и си купуваше баничка, стоеше в стаята. Това ме накара да предложа да се храни безплатно поради ниски доходи.”, разказва тя.
От Момчилград пътят е предначертан – спортното в Кърджали, срещата с Иван Абаджиев. Тренировките в националния отбор по щанги.
Останалото е статистика – титла след титла и 46 подобрени световни рекорда.
Абаджиев го нарича детето-чудо. Експертите са категорични – възможностите на този щангист нямат край.
В периода 1984-1985 година в страната т.нар. Възродителен процес е в разгара си. Насилствено се сменят имената на всички български турци - така един ден шампионът вече е Наум Шаламанов.
Сюлейманоглу е тежко обиден. Категоричен е в решението си да бяга.
През 1986-та националният отбор е на състезание в Мелбърн. Турски емигранти и тайните служби му помагат да реализира плана си – след официалната вечеря за надпреварата щангистът не се връща в хотела.
„На сутринта отивам да ги събуждам, той беше със Сашо Върбанов в стая. И аз ги събуждам за закуска. Гледам - леглото на Наим празно. Викам – Сашо, къде е нашият?. Ами той - не се прибра. Първата ми мисъл беше - този е хванал момиче, отишъл е на бар, пийнал е нещо и е заспал.”, споделя Нораир Нурикян.
След няколко дни в Мелбърн Наим лети за Лондон, където турският президент Тургут Йозал е изпратил за него частния си самолет.
Там го посрещат топло. Президентът го осиновява, а новата родина му дава всичко.
Запитан дали зад бягството на Наим не се крие друга причина, освен принудителната смяна на името, Нурикян е категоричен: „За пари ли? Не, не мисля, че има друго. Според мен е само заради името.”
Първоначално България забранява на Наим да участва на състезания. По-късно под натиск на МОК Турция плаща официално над 1 млн и 300 долара за правата на Сюлейманоглу.
Сюлейманоглу прави шеметна кариера – абсолютен доминатор на три поредни олимпийски игри – в Сеул, Барселона и Атланта.
Турците го буквално позлатяват. А Наим става един от най-пазените турци. Въпреки безпрецедентните мерки за сигурност Наим продължава да побеждава.
След игрите в Атланта обаче за щангиста става все по-трудно да се справя със славата. Тренировките намаляват, за сметка за присъствието му в нощните заведения.
„Славата не му понесе, според мен. Абаджиев имаше една приказка – звездната болест. Главозамайване с една дума. Мислиш си, аз съм най-великият - мани ги другите”, казва Нурикян.
Звездната болест поваля Наим. Пробва се на четвърта олимпиада, но не успява. Опитва се да влезе в политиката, но също без успех. В личния си живот най-често е самотен.
През 2009 година се появяват и първите му сериозни неприятности със здравето. Изпада в кома, а сърцето му работело с 40 на сто от капацитета си. Докторите спасяват живота му.
Не забравя България. Често мисли за родината. Първото му завръщане е 11 години след като бяга.
Връща се най-вече за срещи с приятели. Последното му официално посещение е за поклонението на Иван Абаджиев през март. Наим винаги е признавал въздействието на Папата на щангите върху себе си.
Днес Наим е на 50 години. Човекът, който някога вдигаше над три пъти собственото си тегло, сега е неузнаваем в болничното легло. Той обаче спечели поредната си голяма битка, този път за своя живот.