Щафетата 4х100 метра на олимпийските игри в Рио де Жанейро изглеждаше като оспорвано състезание. Спринтьорите на Ямайка, Япония и Канада се бореха рамо до рамо за златен медал.
Асафа Пауъл и Йохан Блейк бяха първи и втори за ямайците. Трети щафетната палка взе Никел Ашмийд, който завърши с минимална преднина пред конкурентите.
Довиждане, светкавице!
Радваме се, че имахме възможността да те гледаме на най-големите спортни форуми. Не знаем доколко конкурентите ти се радваха докато виждаха гърба ти на всеки финал на 100 м., 200 м. или щафета 4х100 м. в последните осем години – в Пекин 2008, в Лондон 2012 и в Рио 2016.
В Рио ямаецът стана първият атлет, с три поредни златни олимпийски требъла. А пред него по брой златни олимпийски медали вече е само Майкъл Фелпс.
Запитан дали ще постъпи именно като Фелпс и след като се откаже от повече олимпийски изяви ще се завърне на най-голямата спортна сцена, Болт каза:
„Не, категорично не!”
От една страна това всъщност е добре. Всеки негов фен не иска да си представи как той ще остарее и ще бъде побеждаван. Точно както най-големите супер герои, Болт не трябва да остарява и не трябва да губи.
За един-единствен път в олимпийската си кариера Болт не беше познатия супер герой, а обикновен човек – когато заяви, че ще подобри собствения си рекорд на 200 м. в Рио, но не успя.
Олимпийските игри винаги са се нуждаели от Болт. Въпреки всички корупционни и допинг скандали, които разяждат най-високите нива на световния спорт, ямаецът винаги му придаваше цвят, който никой друг не успяваше.
„Аз се нуждаех да спечеля олимпийските игри, както и те се нуждаеха от мен. Защото спортът минава през много трудности, а аз мога да му помогна да се възстанови отново. Това и правя. Междувременно станах един от най-великите”, каза в емблематичния си стил Болт след състезанието.
Той си направи снимки с феновете за един последен олимпийски път и се оттегли.