Олимпийските игри в Рио де Жанейро приключиха и сега бразилската столица ще бъде изправена пред ново предизвикателство – да съхрани новия си облик и да реализира по възможно най-добър начин спортната си инфраструктура.
Рио, като всеки друг град домакин преди него, се надява да бере плодовете на гостоприемството си в дългосрочен план. А дали това ще се случи само времето ще покаже.
В исторически план не са много страните, приели олимпийски игри, които да имат полза от това. Обикновено направените инвестиции не носят печалби, а точно обратното – затрудняват икономическия просперитет на държавата.
Много градове научиха това по трудния начин.
„Птичето гнездо” в Пекин е нагледен пример. Впечатляващото съоръжение струваше на организаторите 480 млн. долара, а целогодишната му експлоатация е оценена на 11 млн. долара. Въпреки восъчния музей с фигури на бивши президенти на Международния олимпийски комитет (МОК) стадионът не генерира очаквания туристически интерес.
И докато Пекин организираха най-скъпите летни олимпийски игри в историята и това изобщо не им донесе желаните икономически облаги, то градове като Лондон и Барселона „разцъфнаха”.
Независимо дали се дължи на добро планиране или на странични събития, организирането на най-големия спортен форум на планетата е оставило траен отпечатък у някой градове и държавите, в които се намират.
Лондон 2012
Олимпийският парк „Кралица Елизабет” изглежда малко по-пуст в сравнение с преди четири години. В момента той е дом на най-големия градски плаж в страната, пълен е с еко-пътеки, а посетителите могат да се насладят на романтична разходка с лодка.
Спортните съоръжения в парка като плувния басейн и колодрума са отворени за обществено ползване, а олимпийският стадион е дом на „Уест Хям” – един от най-големите клубове в английската Висша лига.
Най-високата скулптура във Великобритания - "Арселор Митал Орбит", която провокира различни реакции по време на откриването на игрите в Лондон 2012, сега е преструктурирана в най-голямата пързалка в света.
Барселона 1992
Плажовете в Барселона се радват на голяма посещаемост напоследък и това е благодарение на летните игри през 1992 г.
Плажната ивица на каталунската столица е била използвана като индустриална зона, но е реконструирана специално за домакинството на спортния форум.
Едно от съоръженията, които продължават да се използват от местните е олимпийският стадион - „Естади Олимпик Луис Компанис”. Построен е през 1929 г. за Международното изложение в Барселона. Обновен е през 1989 г., за да приеме церемониите по откриването и закриването на олимпийските игри.
Интересът към Барселона се покачва след домакинството на игрите, а през последните няколко години градът е сред най-предпочитаните дестинации в Европа.
Сараево 1984
Спортна зала „Зетра”, в която американският фигурист Скот Хамилтън спечели олимпийско злато, променя значително предназначението си в началото на 90-те. Превръща се в морга по време на войната в Босна.
Олимпийският стадион, известен също като „Стадион Косово”, е ремонтиран. В близост до него се намира т.нар. „Театър на войната”, който е създаден няколко месеца след обсадата на града, започнала през 1992 г.
Хелзинки 1952
Градът е известен с перфектния си дизайн и затова не е изненада, че повечето олимпийски съоръжения продължават да красят финландската столица.
"Стадионът с кулата" е сред най-оригиналните олимпийските съоръжения създавани някога. В момента се реновира и ще бъде открит отново през 2019 г. Той е дом на Музея на спорта на Финландия и често приема различни спортни мероприятия и концерти.
Солт Лейк Сити 2002
След зимните игри Солт Лейк Сити се превърна в международна ски дестинация. През 2002 г. около 3 млн. души са в града по време на олимпиадата, а през 2015 г. курортите на Юта отчитат рекордна посещаемост – 4.5 млн. туристи.
Олимпийските съоръжения продължават да се ползват и след края на състезанията. На тях тренират новите надежди на САЩ в зимните спортове, а туристите ги ползват за забавление и почивка.
Да караш ски на същото място, на което спортистите са печели олимпийски медали е добър маркетингов ход. Това се приема като атракция, а по-смелите посетители дори се пускат и по пистата за боблей без да се притесняват от сезона.
Лейк Плесид 1980
Лейк Плесид е най-малкият град (или по-скоро селище), на което са се провеждали олимпийски игри. Всъщност неведнъж, а два пъти.
Първият път е през 1932, но по-запомнящото е домакинството през 1980 г., когато овехтелият американски отбор по хокей на лед побеждава силно фаворизирания тим на Съветския съюз.
В планината Уайтфейс се провеждат всички алпийски дисциплини, благодарение на което в момента мястото е една от предпочитаните дестинация за зимни спортове в САЩ, а ентусиастите намират начин да се забавляват там и през лятото.
В олимпийския център в Лейк Плесид се намира специално изграден музей. Там е и мястото, на което се случва „Чудото на лед” - американците побеждават „непобедимия” Съветски съюз. Леденият овал все още е в оригиналния си вид от игрите през 1932 г. и е отворен за посетители.
Спиращи дъха гледки от планинския масив Адирондакс, както и асансьор до върха на съоръженията за скокове продължават години наред да привличат туристи от целия свят.
