"Да пребъдеш" - да останеш, дори след като напуснеш този свят, да бъдеш пример и идол, името ти да бъде споменавано от хора, които не са били родени по твоето време, децата да искат да станат като теб, да поднасят цветя на паметниците, родителите им да им разказват кой си...
Да пребъдеш 49 години в свят, в който всичко омръзва толкова бързо!
Георги Аспарухов - Гунди и Никола Котков не загинаха трагично в тежка катастрофа на прохода Витиня на 30 юни 1971 г. Те не могат да загинат, тъй като милиони ги обичат! Всичко в света се компенсира и, ако тази огромна, силна любов на привържениците изчезне, ще се отвори черна дупка!
Преди 49 години двамата просто престанаха да съществуват физически на този свят. Днес те дори не живеят в спомените, както казва клишето. Те са отвъд разказите. За многобройните "сини" фенове са се превърнали в пример, в упование и надежда.
Дори когато в "Левски" всичко е разбито, разрушено, разпада се... мнозина просто вярват, че няма как клубът на Гунди и Котков да изчезне. Когато "Локомотив" София беше в тежка криза, "железничарите" не се отказаха, водени от идеята, че Котето е носил с гордост "червено-черната" фланелка.
Да пребъдеш - привилегия, достъпна за малцина. Но именно те се помнят. И всяка година се почитат! Дори в най-трагичния ден в годината.
Няколко неволно изпуснати сълзи, минута мълчание, разказана случка, блеснал в съзнанието спомен 49 години по-късно. И идеята, че силата на Гунди и Котков не може да изчезне. Магията им още е тук. Свръхестественото докосване не е спирало и още може да промени съдбата.
Те ще пребъдат още години. Докато има чисти сърца, в които вирее футболът, а не схемите. Гунди и Котков - безсмъртни от 49 години насам. Поклон!
