Легендата на родния футбол, носител на Златната топка за 1994 г. и част от звездния български тим, който достигна до 4-то място на световното първенство в САЩ преди 25 години - Христо Стоичков, не е оптимист за развитието на спорта у нас.
В предаването "Тази неделя" Камата заяви, че повторение на великия подвиг на "лъвовете" от 1994 г. няма да се случи скоро, тъй като не се инвестира във възпитанието и тренировките на децата, а специалистите, които са се захванали с тази дейност определи като "врабчета".
"Времето си минава, ние нищо не правим за това. Това е най-болната тема. Мисля, че няма скоро да се повтори. Забравихме децата, които трябва да учим, да ги тренираме. Един процес на развитие на едно дете не е от днес за утре. Забравихме, че резултатите не са от днес за утре, а са една програма с време и труд. Когато почнеш да сменяш треньори и стадиони, когато нямаш база, няма как да научиш това дете да обича отбора, да знае историята. Водим знайни и незнайни. Слагаш го на стадиона, гледа две снимки, някой му е казал, че тук сме играли аз, Емо, Любо. И те знаят горе долу какво е ЦСКА и другите отбори. Това е... като врабчетата. Днес са на едно дърво, утре са на друго, нямат дом. Ако не мислим за нашите деца - как да ги храним, как да ги учим, как да ги възпитаме да знаят каква е историята... Когато виждаш, че имаш материал, а не работиш, това е... Ние нямаме специалисти, нямаме стратегия за работа. Като е от днес за утре, на третия ден какво правиш?", заяви Стоичков.
Той не е оптимист и за идеята България да бъде домакин на световно или европейско първенство. Причината е, че смята, че нужната инфраструктура ще бъде изградена много трудно и говори от опит.
"Преди време докарах хора, те ги изгониха. Искаме да кандидатстваме за нещо, за което шансът е от 0 до никакъв - да станем кандидати за европейско или световно първенство. Нямаме инфраструктура, хотели, стадиони, а искаме да се кандидатираме за нещо. Когато ги докарах преди години, ние ги изгонихме. В Пловдив не можа да стане стадиона, защото една бабичка искаше да бяга по пистата, там била станала някаква бегачка на къси и средни разстояния. После имаше един скачач от Пловдив, където не можел да скача. И на него трябваше да направим стадион. В София не можеше да си намерят терен, където да го направят. Обикалях цяла София, докато един ден ме накараха да изляза извън града. Отидохме на "Септември" на стадиона. Там на хората от блока много шумно щяло да им бъде. Сега къде ще ги направим и аз не знам. Сигурно трябва горе, на Копитото, на Витоша. Нямаше шанс. Най-много да имаме кръг от европейско или световно първенство. Видяхте в Румъния какъв стадион направиха, дето е тук на 200 км. В Македония видяхте какъв стадион са направили. Ние караме на един национален стадион, който, ако духне малко повече вятър или завали малко повече дъжд, ще го няма", категоричен е легендарният футболист.
В момента той е на турне в България, където представя своята биографична книга и се среща с хилядите си почитатели.
"Винаги моите кумири са били от моето семейство. След това имах кумири във футбола, защото без да имаш идол, да следваш неговите успехи, няма как да постигнеш свои. В България съм имал няколко - Наско Узунов, Петьо Зехтински, Антим Пехливанов, Коце Костадинов, Митко Аргиров, Цецо Цветанов, Борето Тютюков... Старите имена на нашия спорт. След това мечтата ми беше да играя в "А" група. Златната топка беше детска мечта, постигната с много труд. За първи път видях Кевин Кийгън да държи Златната топка за 1977/78 г., си казах: "Защо и аз да не мога да я имам?". Когато започнах да чета, че Петър Жеков има Златна обувка, как Георги Славков през 1981 г. стана голмайстор на България, как Наско Сираков изравни рекорда на Петър Жеков с 36 гола... Поставих си го за цел. Следвах си моите цели. Но те винаги са били свързани с моя колектив, с моите приятели, треньори, доктори, масажисти. Без тях и без феновете нямаш шанс! Никой, в никакъв спорт няма шанс да успее! За това съм винаги благодарен! "Аз" съм го забравил, "Аз" не съществува. Без фамилия, без приятели, без колеги... в живота няма шанс да успееш. За това се старая да бъда близо до тях, да "попия" и да следвам някакви цели. В живота си винаги съм следял някакви цели, за това съм успял", даде част от рецептата си за успех Стоичков.
След събитието в Панагюрище, той ще посети още Стара Загора (22 юли), Петрич (23 юли), Каварна (25 юли), Плевен (26 юли) и Русе (28 юли).
