Върхът е ясен - той е висок и до него се стига с много тренировки и лишения. Там от вчера е и каратистката Ивет Горанова. Тя спечели олимпийско злато в своята категория до 55 кг от Игрите в Токио.
Първите стъпки обаче винаги са трудни! Особено ако са направени в неприятна среда. Днес залата, в която олимпийската шампионка се запознава за първи път с каратето, едва ли е различна от тогава - с олющени стени и тавани, лоша вентилация и потъващ под.
Там, в Плевен, в общинската сграда, която не изглежда никак приветливо, и не е ремонтирана от години, се помещава клуб "Петромакс". В него по стъпките на Ивет Горанова вървят стотина деца.
"Купуват се нови уреди, но залата е еднаква от доста години. Трудно е да се оцелява в такива условия, но справяме се някак си с много желание и труд", разказва 17-годишният национал Максим Христов, който в тази зала се подготвя за европейско първенство.
Трудно е и за инструкторите, които трябва да вдъхновяват децата.
"Държавата, местното управление по различните области и общини е крайно време наистина да вземат много сериозно отношение, за да може децата да тренират в нормални условия. И да може да имаме очаквания след това от спортистите ни, когато отиват на големи форуми. Най-лесно е да отиде даден спортист, не се справи по най-добрия начин. Започват критики от знайни и незнайни критици", разказва Маргарит Попов.
Той е убеден, че такова е състоянието на повечето зали за карате в страната.
