Нападателят на Лестър Рияд Марез беше избран за най-добър играч през сезона в най-гледаното футболно първенство в света - Висшата лига на Англия. Алжирецът спечели наградата на Асоциацията на професионалните футболисти след гласуване между състезателите.
25-годишното крило е с огромен принос за успехите на Лестър с 17 гола и 11 асистенции в 34-те си мача. Тимът му заема първото място във Висшата лига и е на крачка от историческа първа титла на Англия.
Каква е любопитната история на първия африканец избиран за футболист на сезона в Англия?
Рияд Марез обожава да играе футбол и това е видимо. Независимо дали на улицата с приятели или на прясно окосената трева на стадион от Висшата лига на Англия.
Алжирецът прави това, което обича, още откакто е бил на пет. Тогава той започва да играе в малък клуб от предградието на Париж Сарсел. Марез описва района в интервю пред Скай Спортс като "опасно гето", но точно оттам играч №1 в Англия започва своето футболно развитие.
"Бях уличен футболист. Започнах да играя в малко по-сериозен клуб едва на 19 години", казва алжирецът. "Всеки ден бях на улицата и дриблирах, правех трикове с топката.", добавя футболистът, чиято техника изглежда като по-скоро вродена, а не изградена.
"Когато си спомня как изглеждах като дете, си представям едно момче, което постоянно е с топката. Бях толкова слабичък, понякога пропусках вечеря, за да продължавам да играя. Майка ми ми оставяше храна в микровълновата печка.", спомня си Марез.
През тийнейджърските години футболът е станал по-важен не само от храната, а и от съня.
"Помня как понякога играех в 1 часа през нощта. Знаехме как да отваряме спортната зала, обаждахме се на приятели и си правехме голям турнир", разкрива алжирецът, който е бил на около 15 години по това време.
"Хората ми казваха: "Не трябва да играеш по това време! Тялото ти трябва да почива, може да получиш тежки контузии." Но аз бях готов на всичко, за да играя футбол", добавя той.
По това време Марез губи баща си - най-голямата трагедия в живота му. Таткото на Рияд - Ахмед, е направил най-много за пътя му към професионалния футбол.
Ахмед Марез е бил футболист на аматьорски ниво, той е давал съвети на сина си постоянно с една голяма мечта - да го гледа на професионално ниво. Проблеми със сърцето обаче отнемат главата на семейството на 54-годишна възраст.
"Много е тежко да загубиш родител, който винаги е бил зад теб. Заедно мечтаехме един ден да стана футболист. Всичко, което имам сега, е благодарение на него", споделя Марез.
До 18-годишна възраст африканецът играе за отбора от предградието си, а след това изкарва една година в четвъртодивизионния френски аматьорски клуб Кимпер. Пробивът идва с трансфера му във втородивизионния Льо Авър, отбор с репутацията на изграждащ таланти и продаващ ги в по-големи тимове.
През 2014-а скаути на Лестър пристигат на мач на Льо Авър, за да следят Риан Мендес, а не Марез.
Съдбата обаче се усмихва на алжиреца. Набелязаният от англичаните Мендес се контузва в първите минути, а скаутите остават да изгледат целия двубой. Тогава забелязват бързото и технично крило отдясно, което играе основно с левия крак.
В същото време Риад има оферти от няколко клуба. Един от отборите, борещи се за подписа му, е българският Ботев, който по това време разполага с достатъчно финанси след продажбата на Тодор Неделев в Майнц и е готов да плати 400 000 евро за Марез.
Нападателят обаче решава, че би напуснал Франция само за някое по-голямо първенство. Така се озовава в Лестър. Много хора го съветват, че е прекалено кльощав за английския футбол, но той сграбчва мечтата си и не я пуска.
Играе важна роля в промоцията на Лестър във Висшата лига, а през този сезон е просто феноменален. Изглежда като напълно различен футболист, въпреки че това всъщност е същият Рияд от предградието Сарсел.
"Не съм точно същият. Ако бях, нямаше да подавам никога, но вече не съм на улицата", казва Марез, а резултатите доказват думите му.
Със 17-те си гола и 11 асистенции през сезона дотук той спечели наградата за играч №1 в най-силното първенство в света, a тимът му върви смело към титлата. Така въпреки трудната си съдба, Рияд Марез достигна до върха и не изглежда сякаш скоро ще слезе от него.
