"Никой не е по-голям от клуба" - фраза, която сме чували не един и два пъти от треньори и ръководители в големите отбори по света. Изричали са я хора като сър Алекс Фъргюсън, Кени Далглиш, Арсен Венгер, Жозе Моуриньо. Израз, който звучи много романтично, много приятно за феновете, които подкрепят отбора си, независимо от играчите и резултатите. Дали наистина е така? Има ли изключения?
В последната година една от най-горещите теми е: "Ще остане ли Лионел Меси в Барселона?" На този въпрос все още няма отговор, но влиянието на аржентинеца върху процесите в клуба става все по-осезаемо. Особено в период на криза.
Няма съмнение, Лионел Меси е любимец номер 1 на феновете на "Барселона", за някои изобщо номер 1 в богатата история на клуба. Аржентинецът е със статут на недосегаем, а всеки дръзнал да му противоречи или да не се съобрази с него, често остава отвъд пределите на "Камп Ноу". Такава съдба имаше Жозеп Мария Бартомеу. Вече бившият президент на клуба стана жертва на грешките си, които се акумулираха една след друга докато не станат по-голяма купчина и от тази в сметището на Враждебна. Най-ярко обаче се открои тази с наемането на фирма за очерняне имиджа на Лионел Меси, която беше първата крачка към "ритването на столчето", както казваше преди години Вили Вуцов.
Отговорът на Меси не закъсня - официално входирана молба за трансфер. А чия страна ще заемат феновете беше повече от предизвестено. Острите думи на звездата на "лос кулес" към Бартомеу наляха още повече масло в огъня и оставката беше въпрос на време след силния обществен натиск. Едва ли някой би повярвал, че Бартомеу е подал оставка заради разгрома от "Байерн" или неудачните трансфери, треньорските рокади. Не, подаде я, защото войната с Меси е невъзможно да бъде спечелена.
Сред имената на хоризонта за нов президент личеше и едно на стар познайник - Жоан Лапорта. Именно той се открои от останалите кандидати с твърдата си позиция, че независимо финансовите проблеми ще направи всичко, за да убеди Меси да остане. Точно при неговото управление аржентинецът пробива в първия отбор. В дните преди така важните избори, всички каталунски издания тръбяха, че футболистът подкрепя Лапорта и ако той не бъде избран едва ли ще остане. Не е учудващо, че пред такава угроза настъпи масов вот в полза на Жоан Лапорта, а разликата с останалия на второ място кандидат е почти двойна. Какви ли щяха да бъдат резултатите от гласуването, ако не знаехме за предпочитанията на Меси?
Отдавна известни са приятелските отношения на аржентинеца с част от неговите съотборници, които влизат в "свитата на Меси". Клубът си позволи "лукса" да продаде Неймар, да освободи Суарес - действия, които разгневиха аржентинеца, който все още може да разчита на терена и извън него на последния оцелял - Жорди Алба. Съобразяването на трансферната политика с приятелствата в отбора е тежка задача, която става още по-деликатна, когато е замесен и лидерът на отбора.
Стигаме и до пейката - треньорът. Един от най-недоволните от уволнението на Ернесто Валверде беше именно Лионел Меси. С огромно недоверие и резервираност той прие назначението на Кике Сетиен, а с Роналд Куман положението не изглежда по-розово. Неслучайно, в последната година се върти и името на Шави за потенциален нов наставник - спечелил доверието и уважението на Меси още от годините, когато играеха заедно. Въпросът е дали Лапорта ще удовлетвори и този каприз на звездата си.
Преди години Хавиер Масчерано каза "Клубът е по-голям от всеки треньор и играч... с изключение на Лео. Това е реалността и трябва да я приемем." Тези думи придобиват все по-голяма практика, съдейки по събитията и последната година. Влиянието на Лионел Меси в процеси като трансферна политика, треньор, избор на президент стават все по-големи. Доказателство, че явно изключения има и в крайна сметка понякога решенията са подчинени на звездите на клубовете, а не както романтиката повелява - Няма по-голям от клуба.
