Какво е общото между битката с огъня и тази, която всеки спортист води по пътя към върха? Отговорът е смелостта на сърцето. Следващата история е именно за куража да намериш сили да победиш всички - от себе си, до мрачните прогнози на лекарите.
Това е Олег Гълъбов. Той е на 25 години, лекоатлет. Многократен медалист в скока на височина от държавни първенства.
„Първоначално, като всеки един тийнейджър, се занимавах с футбол, защото цялото поколение около мен бяха футболисти - баща ми, чичо ми ... но отборната игра не ми допадна. Започнах да се занимавам с дълъг и висок скок, като високият скок започна така да ми харесва, започнах да постигам прилични резултати без особено много тренировки.”, обяснява Гълъбов.
През 2012 г. Олег обаче получава тежка контузия и е принуден да се откаже от атлетиката. По съвет на свой приятел става пожарникар.
„Това беше професията, която най-много се доближава до емоциите в спорта - адреналин, напрежение.”
25 ноември 2015 година. Гълъбов е дежурен, когато в пожарната постъпва сигнал. Екипът тръгва, за да изпълни дълга си, но се случва нещо, което променя живота на Олег ... завинаги.
„Стана точно като по филмите. Викнаха ни, гореше хлебопекарна с цистерна един тон нафта под хлебопекарната. Оправихме се без никакъв проблем и на връщане ни викнаха да разчистим околовръстния път от паднали дървета, защото се задаваше буря. Ние бяхме двама пожарникари."
"Единият колега започна да реже едното дърво, другия бях, аз започнах да режа другото. Аз бях с по-голямата машина, съответно с цялата екипировка, всичко както си трябва. Започнах да режа дървото, обаче в момента, в който режа дървото, пада трето върху мен в гръб, аз не го чувам и вече от там всичко стана за секунди. Събудих се, колегата ме гледаше, чудеше се дали съм жив или не.”
„Травмата беше множество счупвания по гърба. Няколко ребра бяха спукали белия ми дроб, не можеше да дишам, не можеше да седя. Беше засегната цялата дясна ръка - сухожилия, нерви, стави. Чакаше се да се възстанови белия дроб, за да може да ми сложат метални импланти на лопатлата, защото беше счупена на няколко места и общо взето три дни трябваше да чакам да ми се възстанови белия дроб или по-скоро да не се влоши, за да сложат импланти, за да мога да дишам и да ходя, да седя нормално.”, разказва Гълъбов.
Операцията е успешна, но лекарите не дават надежди, че той отново ще може да се възстанови напълно. Шест месеца по-късно обаче Олег отново е на дежурство.
Първата му смяна след завръщането започва по същия начин - пак с клони, пак с дървета.
Олег побеждава медицината. В буквалния смисъл. Решава, че е време да се върне и там, където му е мястото - в сектора за скок височина. Само с няколко тренировки зад гърба си той постига немислимото - печели сребро на държавното първенство.
„Не можех да се затичам 100 м и това ме предизвика. Исках да се чувствам така, както се чувствах преди инцидента и положих усилия. Не мога да кажа, че съм се готвил за първенството. Това беше експеримент, който се получи доста успешно.”, споделя Олег.
„Човек, когато иска да прави нещо - той го прави. Когато не иска винаги може да си намери оправдание.”, казва той.
„Случва се, да, някой път цяла нощ ходим на пожари, не се наспиваме, но прибирам се вкъщи, почивам си и след обяд намирам време за тренировка”
Олег не мисли в минало време. Следва мечтите си от там, където инцидента с дървото се опита да ги прекърши. Не се отказва и продължава да скача!
