Обичан и мразен, боготворен и хулен. Това е Жозе Моуриньо. През годините португалският специалист се доказа като един от най-добрите в своята професия.
Името му нашумя през 2002 година, когато направи Порто шампион на Европа. В следващите 13 години той бе начело на Челси, Интер, Реал Мадрид и отново на Челси. Във всеки един клуб, който е ръководил, Моуриньо има впечатляващ процент спечелени мачове.
Към големите постижения в треньорската му кариера трябва да добавим требъла с Интер през 2009 година и спечелената през миналия сезон титла в Англия с Челси.
Общото между тези два сезона е начинът, по който бяха постигнати тези успехи - с грозна игра. Слагането на 10 човека зад центъра, известно още като "паркиране на автобуса", се превърна в запазена марка за Жозе и разгневи почитателите на цар футбол.
Моуриньо обаче никога не е обръщал внимание на хорското мнение. Португалецът знае, че се помнят само имената на победителите и играта на загубилите не е важна, колкото и красива да е тя. Жозе преследва резултати и слава.
А когато витрината ти се пълни, няма как да не се възгордееш. Именно успехите вдигнаха самочувствието на Моу до небето.
Трофеите го превърнаха в Специалния. Егото му го провали.
Челси започна настоящата кампания с амбиции да защити титлата си и да постигне нещо голямо в Шампионска лига. Специалистите бяха впечатлени от широкия състав на "сините" и предвиждаха силен сезон за лондончани.
Моуриньо е брилянтен тактик и умее да кара играчите си да вярват в себе си, и в него. Винаги е било така.
Какъвто и план да имаш обаче, хората около теб трябва да свършат работата си, трябва да го изпълнят. Няма как сам да се справиш. Това е треньорската професия. Ако футболистите не са на твоя страна, си обречен. Жозе го разбра по трудния начин.
Има различни теории какво точно е довело до уволнението на Моуриньо. По-скоро то е резултат от две неща. Едното е фактът, че специалистът от Сетубал загуби уважението на топ играчите, ядрото на Челси - Тери, Иванович, Фабрегас, Азар и Коста.
Другото е неумението на Моу да се справи с талантите от така наречената "нова генерация". Става дума за футболисти като Кевин де Бройне, Ромелу Лукаку и Андре Шюрле. Последните са израснали в скъпи академии и от малки са добили голямо самочувствие. Двама души, които смятат, че са №1 могат да бъдат само и единствено във война, разбирателството между тях е невъзможно, каквато и да е каузата.
Затова и никой от гореизброените млади играчи не носи екипа на Челси в момента.
Моу винаги е разчитал най-вече на опитни футболисти, които е трябвало да се доказват, също като него. Тези играчи биха дали всичко за Жозе. В Челси обаче след като спечели Премиър лийг миналата година, Моуриньо се помисли за Бог заради начина, по който го постигна. Португалецът се подигра с футбола на Острова и направи своя Челси шампион, "паркирайки автобуса" в повечето мачове на лондончани.
Именно това убеждение, че всичко е заради него, го провали през този сезон. Отборът се обърна срещу Специалния.
Челси започна кампанията изключително слабо. Първите признаци, че нещо не е наред се проявиха в двубоя с Арсенал за "Къмюнити Шийлд". "Сините" изпълниха център, Фабрегас подаде на Вилиан, той върна към Матич, и сърбинът, един от най-постоянните в състава на Челси, просто подари топката на Тио Уолкът.
Бяха изминали само 5 секунди от новия футболен сезон, а вече петима играчи на Арсенал застрашаваха вратата на Тибо Куртоа.
Отборите на Моуриньо не започват мачовете си по подобен начин. Те не играят красиво, но са концентрирани от първата до последната секунда.
Времето минаваше и бе все по-явно, че става дума за бойкот.
Пример за това е играта на Сеск Фабрегас срещу Тотнъм:
Моуриньо реши, че най-добрият начин да си върне контрола е като сплаши играчите. Скандалът и последвалото изгонване на клубния лекар Ева Карнейро бе стратегически ход на португалеца.
Той сякаш им каза "ето това се случва, когато не правите каквото кажа и не ме слушате. аз съм шефът тук". Цялата тази история обаче оказа негативен ефект върху връзката на Моу с отбора.
Португалецът даваше интервюта, в които виновен вече не бе само съдията. Споменаваха се и "индивидуални грешки".
След двубоя с Лестър (1:2), оказал се последен за Моуриньо като наставник на Челси, португалецът заяви:
"Едно от най-добрите ми качества като мениджър е да чета играта на противника и да го смилам за играчите си. Разглеждам всеки детайл и им го посочвам. И после получаваме два гола, като тези от Лестър... не мога да го приема, прекалено ми е трудно. Чувствам се така, сякаш работата ми е предадена от играчите"
Това беше официално признание от Моу, че краят е близо. Той бе хвърлил кърпата.
Дни по-късно Специалния стана Безработния. Сякаш футболните богове наказаха Жозе за всичките му грехове. Колегите от Англия дори се пошегуваха с него:
Истината е, че тази година е най-ужасната в треньорската кариера на Моуриньо, Тя обаче му дава и възможност да слезе на земята, при простосмъртните. Ако португалецът си вземе поука и разбере, че не е по-голям от отбора, той отново ще бъде успешен.
Все още няма яснота кой тим ще избере Жозе. Според медиите в Англия Специалния е трябвало да получи между 40 и 50 милиона паунда обезщетение от собственика на Челси Роман Абрамович, ако обещае да не поема английски клуб. Португалецът отказал да вземе тези пари.
Сбогом Лондон, привет Манчестър? Само времето знае отговора..
