Михаела Маевска, Ренета Камберова, Християна Тодорова, Цветелина Найденова, Цветелина Стоянова и Любомира Казанова. Името на всяка една от тях предизвиква асоциация с другите. Те тренират, живеят, радват се и плачат заедно! Те са българският ансамбъл по художествена гимнастика!
Момичетата на треньора Ина Ананиева спечелиха поредното и най-сладкото отличие в кариерите си – бронзов медал от олимпийските игри в Рио де Жанейро. Третото място е важно, тъй като то бележи края на една епоха – тази на петте красавици, с чиито емоции цяла България живя.
Пет от тях вече познават чувството да си на олимпийски игри – те бяха част от състава, който стана шести в Лондон през 2012 г.
За това и игрите в Рио бяха поставени като крайна точка - перлата в короната на едно достойно представяне, изпълнено с много емоции и благородни метали.
Да наследиш „Златните момичета” на Нешка Робева, които имат в актива си 14 шампионски титли от световни първенства, 14 шампионски титли от европейски първенства, 5 от световни и европейски купи и 2 сребърни медала от Олимпийски игри не е лесно.
Със събирането на такъв състав се нагърбва Илиана Раева. Тя внимателно подбира гимнастичките, които да предостави в ръцете на треньора Ина Ананиева.
И приказката започва! Тренировка след тренировка, съчетание след съчетание, турнир след турнир. Първи, втори... десети, двадесети медал.
През 2014 г. момичетата стъпват на световния връх. Печелят злато в многобоя на Мондиала в Измир. За първи път от 18 години България отново има „златни момичета”.
Триумфите на световните купи дори не са новини. Медалите на грациите ни са безброй! Повярвайте, опитахме се да ги преброим...
Само за 2016 г. те имат 13, а тя е най-тъжната за петте състезателки. Причината не е само, че е последна.
На 14 юни грациите ни заминават за Европейското първенство в Израел. На мястото на Цветелина Стоянова, която е титулярка, в самолета се качва младата резерва Любомира Казанова. Първоначално от щабът обявява, че гимнастичката е контузена.
Няколко часа след това Цвети прави опит за самоубийство, скачайки от шестия етаж на жилищен блок. Шокът не е само за момичетата, а за цяла България. Стоянова е приета в реанимацията на „Пирогов”, а лекарският екип успява да запази живота ѝ.
Щабът и гимнастичките остават в Израел, въпреки притеснението, мъката и хилядите критики към тях, че не са до съотборничката и приятелката си. Момичетата на Ина Ананиева затварят устите на всички по единствения им познат начин – с медал! След само три дена подготовка в този състав, грациите стават трети на обръчи и бухалки.
Прибирането е емоционално. Момичетата не се оправдават за това, че са продължили да правят това, което Цвети би искала.
„Всичките неща, които се казваха... Че сме я оставили, това са пълни глупости! Защото Цвети е семейство и ние никога няма да я оставим! Забранявам да се говори против нас и против треньорите ни! Защото ние направихме всичко възможно, защото ние се съгласихме да стъпчем една мечта от толкова години, само в името тя да е добре!", казва през сълзи Ренета Камберова.
Още на следващия ден грациите са в „Пирогов”. Те оставят един бронзов медал и на Стоянова.
В невидим герой в този период се превръща 18-годишната Любомира Казанова, която показва не само добра техника, но и силен характер. Това казаха и всички момичета в последното си състезание: „Героят тук е Бубето!”
Снимка:
Getty Images
Рио беше черешката на тортата. Грациите спечелиха бронз и играха... като за последно.
Мишето, Хриси, Рени, Цвети Найденова, Бубето и Цвети Стоянова – те всички са доказали, че могат. Могат да печелят, могат да се усмихват, въпреки трудностите, могат да бъдат великолепни, могат да признават грешките си, да застават с високо вдигната глава и да поемат отговорност. Шестте момичета, които пленяват с усмивка, грация, страст и сила. Единен организъм, устремен към победа.
Снимка:
Getty Images
Те се разделят с голямата спортна сцена, но не и с любовта на българската публика, която години живее с техните върхове и спадове. Момичетата, които ще останат в спомените на всички с неизброимото количество медали и титли, но най-вече с тоновете емоции.
Те казват „Довиждане!”, но не и „Сбогом!”, защото дълги години имената им ще бъдат споменавани като пример за техните наследнички.
