Световното първенство в Русия е към своя край. Днес Франция и Хърватия ще определят новия шампион. Докато съставът на "петлите" е пълен със звезди, то този на "ватрените" разполага със силно ядро и къса пейка. Въпреки това не можем да кажем, че при триумф за селекцията на Златко Далич, ще има незаслужили.
Не такъв обаче е случаят с петима посредствени футболисти, печелили световно първенство.
5. Луизао
Луиз Бомбонато Гулар, познат като Луизао, сменя клубовете си като носни кърпички. Той е един от малкото, играли за цели четири бразилски гранда - "Сантос", "Палмейрас", "Сао Пауло" и "Коринтианс". Не оставя трайна следа никъде. Няма повече от 50 мача за нито един от общо 14-те отбора, чиито екип носи.
Записва неуспешни периоди в испанския "Депортиво" Ла Коруня и германския "Херта". И на двете места не разчитат на него, но получава повиквателна от националния отбор на Бразилия за Мондиал 2002. В Южна Корея и Япония влиза на два пъти като резерва - един от тях в полуфинала срещу Турция.
Бразилия триумфира, а Луизао се окичва със златен медал...
4. Клаудио Борги
Кариерата на Борги започва през 1981 г. в "Архентинос Хуниорс", където действа като атакуващ халф. По онова време мнозина го сравняват с великия Диего Марадона. Всъщност Борги е взет от "Бока Хуниорс" именно за заместник на бъдещата Божия ръка.
Клаудио привлича интереса на президента на "Милан" Силвио Берлускони и последният го довежда на "Сан Сиро" през 1987 г. Представен е като част от новото звездно трио на "росонерите". Позира до Марко Ван Бастен и Рууд Гулит.
Тогава в Серия "А" има лимит - не повече от двама чужденци. Така Борги е пратен под наем в опашкаря "Комо". На следващата година броят е увеличен на трима, но треньорът Ариго Саки държи да бъде взет Франк Рийкард. Не го виним за което...
В крайна сметка Борги напуска "Милан" и пробва късмета си в Швейцария, преди да се завърне в Южна Америка. Въпреки това попада в състава на Аржентина за Мексико '86. Там започва като титуляр в две срещи, а "гаучосите" вдигат трофея, водени от Марадона.
3. Бернар Диомеде
Кариерата на Диомеде започва в "Оксер" през 1992 г., където прекарва 8 сезона. Прави дубъл във Франция само четири години по-късно. Действа по крилото и бележи 30 гола в 176 мача. Превръща се в основна трансферна цел на Жерар Улие. Преминава в "Ливърпул" през 2000 г. за сума в размер на 3 млн. евро.
В дебюта си за мърсисайдци отбелязва красив гол със задна ножица срещу "Съндърланд". Попадението обаче не е зачетено, въпреки че повторенията показват - топката е преминала голлинията с целия си обем.
Диомеде оставя добри впечатления в първия си мач, но така и не свиква с живота на Острова. Изиграва само 5 срещи с "червения" екип. Следва престои под наем в "Аячо" през 2003 г. и преминаване във втородивизионния френски "Кретеи".
Най-големият успех в кариерата му е Мондиал 1998. Повикан е изненадващо, а още по-странното е, че започва като титуляр в двубоите от груповата фаза. Забит е на пейката в елиминациите. Повече не облича националната фланелка, но става световен шампион и има снимки как празнува с капитана Лилиан Тюрам и настоящия селекционер на "петлите" - Дидие Дешан.
2. Роке Жуниор
Кариерата на Роке Жуниор в Бразилия е впечатляваща. Той изиграва над 200 мача за "Палмейрас" и се превръща в клубна легенда.
Това не убягва на европейските грандове и през 2000 г. бранителят преминава в "Милан". Не успява да се наложи там и през 2003 г. подписва с английския "Лийдс". Изгонен е в дебюта си за йоркширци. Впоследствие записва 7 мача с "белия" екип, в които тимът допуска отчайващите 24 попадения. Вкарва два гола на "Манчестър Юнайтед", но и това не помага. Феновете на "Еланд Роуд" определят привличането му като "провал".
Въпреки слабото представяне по терените на Стария континент, Роке пропуска само един мач на Бразилия от Мондиал 2002. Опазва суха мрежа във финала срещу Германия, спечелен от Феномена Роналдо. Тогава това е трети пореден финал за "Селесао" и втора титла в рамките само на 8 години.
1. Клеберсон
Клеберсон тръгва от "Атлетико" Паранаензе през 1999 г.. Става шампион на Бразилия през 2001 г. На следващата година е повикан в националния отбор за световното първенство. Там влиза като смяна в два мача, преди да пробие в стартовата единайсеторка за четвъртфинала. Вдига титлата заедно с гореспоменатия Роке Жуниор.
Предричат му бляскаво бъдеще. През 2003 г. Сър Алекс Фъргюсън го взима за заместник на Малката вещица - Хуан Себастиан Верон. Клеберсон обаче се контузва още във втория си мач за "червените дяволи", а впоследствие записва само 30 срещи с екипа на "Юнайтед". Следват периоди в Турция, родната Бразилия и САЩ, където в момента ръководи школата на "Филаделфия Юниън".
