Олимпийски шампион (2000 г. в Сидни), европейски шампион (2001 г. в Чехия), сребърен медалист от световно първенство (1998 г. в Япония) - Владимир Гърбич знае как да бъде на върха. Бившият сръбски волейболист има на какво да научи своите последователи. А философията си е избистрил преди повече от 8 години - малко след като завърши активната си спортна кариера.
В кратък видеоклип, рекламиращ летния волейболен лагер на Гърбич, той обяснява ясно на своята най-голяма дъщеря Ина за философията, която е попил от своя баща и нейн дядо Милош, също част от националния отбор на Сърбия.
Как се става шампион? С едно изречение: "Много е важно да се разграничиш от хората, които не правят нищо, а постоянно се оплакват, а на игрището да даваш повече от 100% от себе си".
А с повече думи - от самия Владимир Гърбич:
"Преди 40 години, по-точно преди 41, през 1979 г., когато започнах да се занимавам с волейбол, твоят дядо и мой баща ме доведе до линията на полето, точно както аз направих с теб сега. Обясни ми как и по какъв начин трябва да се държа на волейболното игрище. И къде е разликата…
Заведе ме до линията на едно бетонно игрище. Тя вече се е изтрила. Нямах маратонки като твоите, а едни платнени. Бях с потник и шорти. Моите набори се сещат какви точно. Каза ми така:
„Това не е нормална линия. Това е линия, която разделя два свята". От тази страна е светът на нормалните, обичайните хора, които седят пред кръчмата, смеят се и не правят нищо. Тези хора не искат да вършат нищо, не искат да разберат кои са и колко могат. Това са хората, които казват „Ех, бих могъл…“, „Ех, ако бях аз, щях да…“. Това са хората, които не искат да знаят колко много могат, защото се страхуват да не се разочароват. Винаги им е виновен някой друг, винаги точно техния потенциал не са оценили, винаги те уж могат да се справят по-добре. Това са хейтърите! Целият им живот минава без да разберат, че имат някакъв скрит талант.
Тази линия разделя света на обикновените от света на рицарите и самураите. Те не се раждат такива. Те решават да бъдат такива. Това е светът на хората, които имат смелост да направят първата крачка и всяка следваща в борбата, на гладиаторската арена, на волейболното игрище правят, влагайки най-малко 100%. Защото за тях това е чест, привилегия, задължение към своя народ, своята страна, своя отбор. Те дават всичко от себе си. И показват, че го правят с чест!
Ето така се дръж, когато излезеш на волейболното игрище. Във всяка стъпка, която правиш, влагай сила. Така ще разбереш коя си, на какво си способна, ще откриеш таланта в себе си, без значение дали волейболът част от живота ти или не. Така ще се научиш как да се реализираш като човек и в 360 градуса да се превърнеш в това, в което трябва.
Щом имаш смелост да пристъпиш в моя свят, в който аз отдавна влязох, можеш да станеш олимпийска шампионка, но не само с медал, а с решения и философия, да дадеш всичко от себе си, 101%. Можеш да погледнеш себе си в огледалото и да кажеш: „Гордея се с това, което постигнах“. Изправи се, пристъпи храбро, опознай себе си. Това е единственият начин да се гордееш със себе си, да можеш да се погледнеш в огледалото.
Това важи и за вас. Ако искате да живеете живот, който си заслужава, а не просто преминава, да разберете кои сте, да придадете смисъл на съществуването си, да не прехвърляте отговорността на другите, да не им завиждате… Начертайте си линия, преминете през нея, разберете кои сте, работете върху себе си, гордейте се със себе си. И така дайте всичко от себе си, за да сте доволни"
